Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Грегор остави кафето си на катедрата и обходи с хладен поглед смълчаната публика.
— Събитията от последния уикенд пораждат редица спорни въпроси от правно и практическо естество, не на последно място с юрисдикцията, защото Ворбар Султана е столица както на империята, така и на окръг Ворбара. Първо, въпросът за евентуалните престъпления, закононарушения и заплаха за общественото здраве на територията на град Ворбар Султана и окръг Ворбара. Тези казуси се разглеждат от Графския съд на окръг Ворбара, в който аз, като граф Ворбара, съм върховен съдия и арбитър. Второ, ако разглеждаме случилото се като нападение срещу ключов военен център на империята, то аз, като главнокомандващ на бараярската армия, отново съм човекът с върховната власт. И накрая, налице са въпроси, които засягат добруването на империята като цяло, за което аз — като император — отново имам последната дума. Реших да събера всички тези юрисдикции… — не каза „накуп“, но Иван лесно отгатна подтекста в думите му, — и да разгледам всички основни въпроси по време на тазсутрешното изслушване. Накратко, предлагам ви бързо производство без право на обжалване. Ваше право е да приемете това предложение и да се съобразите с моята присъда, или не. Свободни сте да обсъдите помежду си вариантите и да ми съобщите решението след това.
Гъли стана и се отправи с бърза крачка към старшите Арки. Грегор тръгна към масата за още кафе, взе си и паста. „Точно така, сир — помисли си Иван, — хапнете си пастичка, вдигнете нивото на кръвната си захар“. Самият той се присъедини към съвещанието на Арките. Майка му и Саймън обаче останаха на местата си.
Гъли тъкмо казваше:
— Ако искаме да отложим максимално присъдата, трябва да действаме сега. Има куп процедурни възражения, на които да се позовем, за да отложим изслушването. Вече така или иначе бях подготвила план във връзка с удължаването на визата. С минимална преработка можем да го използваме за…
— Ако може да ви дам един съвет… — прекъсна я Иван.
— Слушаме те — подкани го баронесата.
— Десетина хиляди души чакат на опашка за минутка от времето на Грегор, а на вас той ви предлага на тепсия целия си предобед. Втори път няма да се случи. Освен това — дрехите му.
— Дрехите му? Какво дрехите му? — попита озадачено Шив.
— Те са знак. Ако Грегор смяташе да ви подгони заради местни въпроси, включително заради онзи трижди проклет микоразлагащ агент, щеше да облече графската си униформа в черно и сребърно. Ако е смятал да съсредоточи обвинението около щетите, които нанесохте на ИмпСи, щеше да облече непарадната зелена униформа. Вместо това идва тук с цивилен костюм, не като граф, не като военен, а като политик. Това означава, че иска нещо, което все още му убягва. И че може би има за вас предложение за сделка. Но само ако не му губите времето с глупости и ако не го ядосате.
— А него какво го ядосва? — попита Шив и присви очи.
— Ами, когато някой му губи времето например.
— И по какво се познава? — попита Тедж и погледна притеснено към подиума над рамото на Иван. — Че е ядосан?
— Ами… — Иван се поколеба. — Боя се, че вие няма как да познаете. Ще трябва да питате мен.
След което се оттегли, така че Арките да обсъдят положението насаме. За негово огромно облекчение, след минутка Шив се обърна към подиума и заяви:
— Къща Кордона се доверява на правосъдието на Негово императорско величество.
Лейди Алис не каза и дума, само вдигна ръка към устата си, жест, в който Иван разчете облекчение. Което за пореден път повдигна въпроса какво точно е било съдържанието на полутайните женски съвещания от последните няколко дни между Мойра, Удин и Алис.
Секретарят погледна комуникатора на китката си, стана и отиде да отвори вратата. Майордомът водеше нова делегация. Иван познаваше всички новодошли.