Последният довод на кралете [bg]

— И изключителните ви старания в това начинание ми причиниха известни неудобства. — Маровия завъртя начумерено език из устата си. — Моите поздравления. Свършихте превъзходна работа.

— Боя се, че заслугата не е изцяло моя. Поставената ми от архилектора задача беше неизпълнима. Градът беше прогнил от предателство и измяна и обсаден от гуркулите.

— Напълно ви разбирам — изсумтя Маровия.

— Де да бях получил разбиране и тогава, но всички бяха заети с опитите си да вземат надмощие над другия, нищо ново. Защитата на града беше напълно непригодна да посрещне заплахата. А аз не можех да я подсиля без пари…

— И Негово високопреосвещенство не се отзова.

— Негово високопреосвещенство отказа да отдели и марка. Но в тежкия момент на нужда се появи неочакван благодетел.

— Богатият чичо? Ама че щастлива случайност.

— Не бих казал. — Глокта напъха език в дупката, където някога бяха предните му зъби. Имаше доста солен вкус. И лайната започват да се сипят като от източена септична яма. — Богатият чичо се оказа не друг, а банкова къща „Валинт и Балк“.

— И те ви финансираха? — намръщи се Маровия.

— Единствено благодарение на тях успях да удържа толкова дълго гуркулите.

— И след като вече изяснихме факта, че влиятелните хора нямат приятели, какво поискаха от вас „Валинт и Балк“?

— В общи линии — Глокта измери Маровия с равнодушен поглед, — каквото им хрумна. Малко след завръщането ми от Дагоска започнах разследване на смъртта на принц Рейнолт.

— Ужасно престъпление.

— За което обесиха напълно невинен гуркулски емисар.

По лицето на Маровия се изписа едва доловима изненада.

— Сигурен ли сте?

— Напълно. Но смъртта на наследника на трона породи нови проблеми. Проблеми, свързани с гласуването в Камарата на лордовете и Негово високопреосвещенство беше предоволен от най-лесния отговор. Аз опитах да стигна до истината, но бях възпрепятстван. От „Валинт и Балк“.

— Значи сте подозирали, че тези банкери са замесени в смъртта на принца?

— Подозирам ги в много неща, но доказателствата са това, което вечно не достига. Винаги е така, твърде много подозрения и никакви доказателства.

— Банки — изръмжа Маровия. — Въздух под налягане. Правят пари от догадки, лъжи и празни обещания. Тайните са истинското им платежно средство, повече и от златото.

— Това осъзнах и аз. Но когато си се загубил в пустинята…

— Да, да. Моля, продължавайте.

За най-голяма своя изненада, Глокта осъзна, че се наслаждаваше на разговора. Езикът му се плетеше от нетърпение да си каже всичко. Отприщих ревниво пазените от толкова отдавна тайни и сега не мога да спра. Чувствам се като скъперник, решил да похарчи всичко наведнъж. Ужасѐн и в същото време освободен от товара. В истинска агония и в същото време очарован. Нещо като да си прерязваш сам гърлото — огромно облекчение, но му се наслаждаваш за пръв и последен път. И точно като прерязването на собственото гърло, това най-вероятно ще свърши със смъртта ми. Е, хайде. От известно време натам вървяха нещата, нали? Не мога да отрека, че не съм заслужил десетократно повече.