Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Стана, отиде до ъгъла и вдигна капака на бурето. Беше наполовина пълно с бира. Алиена го сграбчи за ръба и го преобърна. Бирата се изля на пода, намокри рогозките и потуши пламъците.
Излезе от къщата. Знаеше, че наистина бе готова да извади очите на свещеника, но вместо да изпитва срам, беше обсебена от усещането за силата си. Беше решила твърдо да не позволява на хората да я превръщат в жертва и бе доказала, че може да държи на решението си. Закрачи към входа на църквата и опита вратата. Оказа се заключена с малко резе. Можеше да се върне при свещеника за ключа, но извади камата от ръкава си, пъхна я в пролуката на вратата и счупи резето. Вратата се люшна и тя се втурна вътре.
Беше от най-бедните църкви. Нямаше никакви вещи, освен олтара и никакви украси, освен грубите рисунки по варосаното дърво на стените. В един ъгъл мигаше свещ под малка статуетка, която сигурно трябваше да изобразява Свети Майкъл. За миг триумфът й бе помрачен от осъзнаването, че пет фунта представляват ужасно изкушение за толкова беден човек като отец Ралф, но бързо изтласка съчувствието от ума си.
Подът беше пръстен, но зад олтара имаше една голяма каменна плоча. Беше доста набиващо се на очи скривалище, но, разбира се, никой нямаше да си прави труда да обира толкова видимо бедна църква като тази. Алиена се смъкна на едно коляно и бутна камъка. Беше много тежък и не помръдна. Започна да изпитва тревога. На Ричард не можеше да се разчита, че ще задържи безкрайно дълго Ралф. Свещеникът можеше да се измъкне и да повика помощ, и тогава тя щеше да трябва да доказва, че парите са нейни. Всъщност това щеше да е най-малката й грижа вече, след като бе нападнала свещеник и беше нахлула в църква. Побиха я тръпки при мисълта, че бе прекрачила чертата на закона.
Тръпката на страха й даде още малко сила. С мощно напъване повдигна камъка и го измести на няколко пръста. Покриваше дупка с дълбочина около една стъпка. Успя да измести каменната плоча още малко. Вътре имаше широк кожен колан. Пъхна ръката си и го издърпа.
— Ето го! — каза на глас. — Намерих го.
Мисълта, че е надвила безчестния свещеник и е прибрала парите на баща им й донесе неимоверно задоволство. После, щом се изправи разбра, че победата й е спорна: коланът изглеждаше подозрително лек. Развърза краищата и извади монетите. Бяха само десет. Десет бизанта струваха един фунт сребро.
Какво беше станало с другите? Отец Ралф ги беше похарчил! Гневът я обзе отново. Парите на баща й бяха всичко, което имаха на този свят и някакъв крадлив свещеник бе отнел четири пети от тях. Излезе бясна от църквата, размахала колана. На улицата някакъв минувач се стресна, щом срещна погледа й, видял сякаш нещо странно в изражението й. Подмина го и влезе в къщата на свещеника.
Ричард стоеше над отец Ралф, опрял меча си на гърлото му. Алиена прекрачи прага на вратата и изкрещя:
— Къде са другите пари на баща ми?
— Отидоха си — прошепна свещеникът.
Тя коленичи до главата му и опря ножа си в лицето му.
— Къде са отишли?
— Похарчих ги — призна той с пресъхнал от страх глас.
Искаше й се да го прониже или да го пребие, или да го хвърли в някоя река. Но нищо от това нямаше да помогне. Казваше истината. Погледна обърнатото буре: един пияница можеше да прахоса много за бира. Имаше чувството, че ще се пръсне от безсилие.
— Бих ти отрязала ухото и да го продам за пени — изсъска му тя.
Погледна я сякаш вярваше, че ще го направи.
— Похарчил ни е парите — каза с тревога Ричард. — Да вземем каквото имаме и да се махаме.
Беше прав, осъзна тя с неохота. Гневът започна да се изпарява, оставяйки след себе си утайка на горчивина. Нищо не можеше да се спечели с повече плашене на свещеника, а и колкото по-дълго се задържаха, толкова по-голям ставаше рискът да дойде някой и да им създаде още неприятности. Вдигна се на крака.
— Добре. — Прибра монетите в колана и го затегна около кръста си под наметалото. Изпъна пръст към мъжа. — Може да се върна някой ден и да те убия.
Излезе навън и закрачи по тясната улица. Ричард я догони забързан.
— Беше страхотна, Али! — заговори брат й възбудено. — Уплаши го почти до смърт… и взе парите!
Тя кимна.
— Взех ги, да — отвърна кисело. Все още беше напрегната, но след като гневът вече бе затихнал, се почувства отмаляла и нещастна.
— Какво ще купим? — попита той нетърпеливо.
— Само малко храна за из път.
— Няма ли да купим коне?
— Не и с един фунт.
— Все пак, бихме могли да ти купим някакви ботуши.
Помисли над това. Дървените обуща я мъчеха, но земята бе твърде студена, за да върви боса. Само че ботушите бяха скъпи, а не искаше да похарчат парите толкова бързо.