Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
Отивам до утайника и гребвам вода да се измия. Пия леденостудена вода направо от шепите си. Прокарвам ръце през косата си. Тя е пораснала, тази вечер вероятно ще бъде посветена на подстригване; цялото семейство има нужда от това. Никой не протестира, откакто направих фризьорски стол от стара автомобилна седалка и счупен въртящ се стол, който открих на бунището извън града. Подстригвам всички, включително и Бес, а тя подстригва мен, помагам й, като държа огледало отпред и я напътствам къде да реже.
В нашата къща се храним като французите, както беше и в моя дом, когато бях дете. А това означава обилен обяд, само супа и хляб вечер. Супите на Бес са най-добрите в света и са винаги различни.
Оглеждам се за Ханк. Вероятно пак събира пеперуди. Чекмеджетата му са пълни, а и стените в стаята на момчетата са покрити с тях. Джони казва, че стаята им изглежда призрачна през нощта, особено когато има луна, но още не се е оплаквал. Той е търпелив с брат си, а Ханк е малко странен. Започна да събира разни неща от момента, в който стъпи здраво на крака. Но от три години пеперудите са неговата страст. Бес ми казва, че в гардероба с дрехите е намерила кутии с пашкули. Единственото му желание за коледен подарък тази година беше да получи още книги за пеперуди и още топлийчици, инструменти, химикалки и стъкълца за подреждането им. Може да говори с часове само за молците. Човек не знае какво може да очаква от децата си, но Ханк наистина е странен.
Лизбет ме забелязва и се втурва срещу мен. Хващам я, когато се хвърля към мен с разтворени ръце. Или аз остарявам или тя става по-голяма, вероятно и двете, но знам, че ще ми липсва в тези часове на деня. Вдигам я на рамене и извървяваме последните метри до верандата. Пускам я леко на стъпалото.
Бес ни вика за вечеря. Ханк се спуска от горния етаж, а Джони идва отзад. Не си говорим много, всеки е гладен. Изчаквам, докато всички заемат местата си и утихнат. Бес слага на масата вдигащия пара супник. Навеждам глава и се моля. Не казвам обикновеното: „Благослови ни, о, Господи.“ Тази вечер казвам само: „Благодаря ти, Боже, за доматите, амин.“