Татко
- Автор: Уортон Уильям
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Благовеста Дончева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Татко». Краткое содержание книги:
— Моля те, Джак, с Марио ще трябва да направите това. Става страшен, когато види мен или Мерилен.
Оставям Мерилен при Джоан и отивам отзад. Марио е на колене на пода пред гардероба; поглежда ме през рамо. Татко е клекнал с лице, притиснато в ъгъла на гардероба. Отпускам се до Марио.
— Джак, това не е той. Не мога да го измъкна оттам. Не се бори с мен както с Джоан, но когато се опитах да му пъхна валиума в устата, почти ме захапа. Много е силен за такъв дребен старец.
Марио тежи почти деветдесет килограма и може да се каже, че е само мускули. Промъквам се пред него и той става. Поглеждам го.
— Обадих се на психиатъра. Уредих среща с него в Перпечуъл; трябва някак да го закараме там.
— Ако успеем, това ще бъде голямо постижение, Джак, казвам ти.
Обръщам главата към татко.
— Здравей, татко, Джони е тук. Какво правиш там? Аз съм, Джони.
Не ми обръща внимание. Успял е да събуе една от обувките си и чорапът му е наполовина изхлузен от крака. Намокрил е панталоните си и урината попива в обувките на Мерилен и в дрехите, които е смъкнал долу от закачалките.
— Хайде, татко. Какво правиш там, търсиш ли нещо?
Пълна тишина.
— Марио, ще можем ли двамата с теб да го изтеглим оттам? Не мога да измисля нищо друго. Трябва да го закараме някак в Перпечуъл.
— Добре, Джак, да опитаме. Хвани го от едната страна, а аз от другата. Внимавай да не те ухапе и се пази — той има страхотен удар. Джоан има синина с размера на пъпеш.
Промушваме се от двете страни и се вмъкваме в гардероба, за да имаме по-стабилна опора. Татко се притиска още по-силно в ъгъла, но успяваме да го измъкнем. Не се съпротивлява, но се свива като таралеж. Носим го така свит надолу по коридора. Молим Джоан да излезе и слагаме татко да седне на стол. Може би „сядам“ не е точната дума; закрепваме го на стол.
— Марио, моля, разтвори тези таблетки валиум във вода.
Оставам с татко. Той е все още така свит. Не си отваря очите, не си маха ръцете от лицето. Палците му са в ушите, а показалците — над клепачите му, средните му пръсти са над носа му, а устните му са притиснати от безименните му пръсти и кутретата. Изглежда като някоя от онези бронзови фигурки с три маймунки, които се поставяха в миналото върху бюра: не гледай злото, не чувай злото, не говори със злото; само че татко е всички тези три маймунки, слети в едно.
Чувам стъпките на Бес на горния етаж. От проскърцването на пода мога да позная, че оправя леглата. Настъпва за кратко време тишина: облича се. Слиза тихо по стълбите и разбирам, че е долу едва когато я виждам пред себе си.
— Я виж кой се е скрил в скута на татко си!
Бес се приближава до мен, прокарва ръце над главичката на Лизбет и нежно издърпва пръстчетата от устата й. Тя обръща личице към гърдите ми, а жена ми се навежда напред да ме целуне леко по бузата.
— Нищо се може да се сравни с току-що обръснат мъж рано сутринта!
— Бес, може би ще трябва да измиеш косата на това дете. Мирише, сякаш отново се е търкаляла в сеновала.
Лизбет бързо вдига глава. Малкото дяволче съвсем не е било заспало, само се е преструвало, за да си открадне допълнително гушкане.
— Но, татко, косата ми беше измита вчера!
— Добре, малка моя, само се пошегувах. Исках да разбера дали мога да те събудя, за да се измъкна и да издоя кравата.
Ставам бавно и тя се плъзва между краката ми. Бес я хваща за ръчичка.
— Хайде, Лизбет, малко топла вода и сапун няма да ти навредят, дори и да не мием косата ти. Ела.
Бес налива гореща вода в легенчето. Вземам гюмовете за мляко, оставени до вратата, и се отправям към обора. Не е студено; обгръща ме влажен, пролетен, утринен въздух. Кокошките се обаждат от кокошарника, искат да бъдат пуснати навън; минавам край тях, за да ги пусна. Джони може да поспи още малко, преди да тръгне за училище.
Изтеглям резето на курника. Кокошките ме гледат втренчено и посягат да кълват. Минавам отзад, за да ги изгоня навън. Оглеждам се и забелязвам, че в повечето гнезда има яйца във всички нюанси на светлокафявото. Ще оставя Джони да ги събере, той се гордее толкова много с тях. Няколко кокошки са се разклопали, оставям ги на мира. Излизам навън и отново поставям резето. Когато го направих, то изглеждаше така грубо, но сега се е изгладило приятно и линиите на дървесната структура са излезли на повърхността.