Орки
- Автор: Николс Стэн
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Бард»
- ISBN: 954-585-673-4
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Орки». Краткое содержание книги:
Но вгледай се внимателно в това чудовище. И ще видиш, че ти самият си чудовище. Зная, че се боиш от мен. Но и зная, че съм спечелил уважението ти.
Чуй сега историята ми. Почувствай как тупти сърцето ми и бъди благодарен. Бъди благодарен, че не ти, а аз нося меч. Бъди благодарен на орките, родени за войни, предопределени да побеждават и да осигуряват мир на всички.
Тази книга ще промени завинаги отношението ти към орките.
Съществото бе много старо.
— Моббс? — прошепна Страк.
— Здравей, капитане — отвърна гремлинът. Говореше тихо, а на лицето му трепкаше едва забележима усмивка.
Хиляди въпроси се блъскаха в главата на Страк. Той се спря на «Какво правиш тук?»
— Нямах избор.
— Че аз имам ли? Къде се намирам, Моббс? Това да не е пъкълът?
Гремлинът поклати глава.
— Не. Поне не в този смисъл, в който го казваш.
— В кой тогава?
— Това е… междинна земя между твоя свят и моя.
— Какви ги приказваш? Не сме ли в Марас-Дантия?
— Има по-важни неща, които трябва да ти кажа. — Моббс махна презрително с ръка към обкръжаващия ги пейзаж. — Приеми това като форум, на който трябва да се срещнем.
— Още загадки и никакви отговори. Моббс, ти си беше книжник и такъв си оставаш.
— Нямам друга възможност. Откакто се озовах тук, започнах да осъзнавам колко малко знам.
— Но къде…
— Нямаме много време. Спомняш ли си първата ни среща?
— Разбира се, че я помня. Тя промени всичко.
— По-скоро помогна да се извърши една промяна, която вече бе започнала. Нищо повече от леко акушерство в душата ти. Макар че никой от двама ни не си даваше сметка за мащаба на събитията, които ще се развихрят, след като поемеш по новия си път.
— Не зная за мащаба — отвърна навъсено Страк. — Но за мен и Върколаците ми оттогава следват само неприятности.
— И още те чакат, дори по-лоши, преди да дойде успехът — рече гремлинът, но се поправи: — Ако въобще успееш.
— Караме се помежду си, търчим насам-натам заради някакви дрънкулки, които дори не знаем за какво служат. Защо са ни още страдания, когато дори нямаме представа какво вършим?
— Но ти знаеш защо го правиш. Свобода, истина, разбулване на тайната. Това са големи награди, Страк. Но те си имат своя цена. И в края на краищата може да решиш, че не си заслужава да я плащаш.
— Моббс, казах ти вече, не разбирам струва ли си всичко това. Изгубих добри другари, дружината ми се топи…
— Че нима не смяташе, че ще стане така? Сега цялата Марас-Дантия е обречена заради прииждащите чужденци. Ти си единственият, който може да промени нещата, поне в известна степен. Ако спреш сега, поражението е сигурно. Продължиш ли, съществува известна, макар и слаба надежда за победа.
— Тогава кажи ми какво да направя.
— Сигурно искаш да узнаеш къде се намира последният инструментум и какво да правиш с всички тях, след като ги събереш?
Страк кимна.
— Не мога да ти кажа. Истината е, че не зная повече от теб. Но хрумвало ли ти е в някой момент, че тези инструментуми всъщност искат да бъдат открити?
— Това е безумие. Те са мъртви… предмети.
— Може би.
— Значи не ми предлагаш нищо повече от предупреждения?
— И окуражаване. Ти си толкова близо. Не се съмнявам, че ще получиш възможност да осъществиш задачата си. Ще има още кръв и жертви, някои от тях свидни. Но въпреки всичко трябва да продължиш.
— Говориш с такава увереност. Откъде знаеш всичко това?
— Моето сегашно… състояние ми осигурява известен поглед върху развитието на нещата. Нищо конкретно, най-обща картина на събитията и бъдещето, което оформят. — Лицето му помръкна. — Задава се огън.
Страк изведнъж се сети за нещо.
— Одеве каза, че не си тук по своя воля.
Моббс не отговори.
Страк попита отново:
— Къде се намираме, Моббс?
Книжникът въздъхна уморено.
— Наречи го гробница. Царство на сенките.
— И от колко време си тук?
— Почти откакто се разделихме. По волята на един друг орк — капитан Делорран.
Гремлинът разтвори краищата на мантията си и му показа гърдите си. Там зееше огромна рана със засъхнала по краищата кръв, толкова дълбока и страшна, че последствията й можеха да са само фатални.
— Ти си…
— Мъртъв — потвърди гремлинът. — Но не напълно. Между два свята. И едва ли ще си намеря място, докато нещата не се успокоят в твоя свят.
— Моббс… съжалявам — прозвуча доста глупаво, но не знаеше какво друго да каже.
— Няма за какво — успокои го гремлинът и отново се загърна.
— Делорран ме преследваше. Ако не те бях забъркал…
— Забрави. Не ти се сърдя за нищо, а пък и Делорран вече заплати за стореното зло. Но нима не разбираш? Освободиш ли себе си, ще освободиш и мен.