По заповед на президента
- Автор: Грифин Уилям
- Серия: The Presidential Agent #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Ненкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По заповед на президента». Краткое содержание книги:
Президентът, ядосан и разтревожен, иска отговори и лично назначава Чарли Кастило, майор от Специалните части, работещ за секретаря на отдел Вътрешна сигурност Мат Хол, да открие какво става.
Той пътува под прикритие до Европа и Африка и там, подпомогнат от неочаквани съюзници и възпрепятстван от опасни врагове, започва да разплита мистерията, която добива ужасяващи измерения. Ако Кастило не предприеме нещо, тя ще свърши наистина много, много зле не само за него, но и за цяла Америка.
— Това вероятно е добра идея, сър.
— Добре, ще бъде направено. Ще се видим след около две минути.
Човекът от охраната им махна да минат през вратата. Бети протегна ръка към таблото, изключи светлините под решетката и сирената, настъпи силно педала на газта и обърна глава.
— Какво казвахте, мистър Лопес?
— Наричайте ме Фернандо, моля — отговори той. — Чудех се защо брат ви иска да счупи краката на гринго.
— Исусе Христе! — възкликна Кастило.
Погледите на Бети и Чарли се срещнаха за секунда и тя поклати глава. Чарли каза на Дик:
— А аз се чудя какво си разбрал от ченгето под прикритие. Можем ли да поговорим за това, Дик?
— Чарли, не само защото и аз се питам какво си направил, та си ядосал брата на Бети, мисля, че е по-добре да изчакаш и да го научиш направо от неговата уста. Странно е. Доста странно.
— Дай ми това, което мислиш, че мога да разбера — каза Чарли.
— Добре. Нищо от това не е потвърдено. Но е възможно хората, откраднали самолета, да са били тук, във Филаделфия, като молли, гостуващи от Сомалия.
— Имаш предвид хората, откраднали самолета, или хората, които стоят зад тях?
— Може би и двете. Според Бритън…
— Бритън е ченгето под прикритие? — прекъсна го Кастило.
— Точно така. Когато тези хора се появили в джамията, където ходи Бритън, той е докладвал. Главен инспектор Крамер е предал информацията на ФБР. Имената на тези хора не означавали нищо за ФБР, но Крамер им направил снимки в джамията. ФБР ги сравнило със снимките, които има, и казали, че са законно в страната, че са пилоти на „Йемен Еър“ и са тук на обучение в някакво място в Оклахома.
— Мисля, че учебното заведение е в Тълса. И аз получих там правата си да управлявам граждански самолети. Там се обучават пилоти от целия свят.
— Добре — каза Милър. — Това съвпада. Според Бритън тукашните мюсюлмани са говорили, че Камбаната на свободата трябва да бъде съборена. Тези мюсюлмани са афроамериканци, повечето от тях са приели исляма.
— Не мисля, че разбирам — каза Фернандо.
— Аз самият реших, че не разбирам добре — каза Милър. — Затова искам Чарли да чуе всичко от устата на Бритън. Не искам да кажа нещо, да намекна нещо, което може да не е чак толкова точно.
— Но разполагаме с имената и снимките на тези хора, нали така каза? — запита Кастило.
— Снимки вероятно — каза Бети Шнайдер. — Ние се придържаме към снимките. Нямаме имена.
— Защо?
— ФБР не са дали имената на главен инспектор Крамер. Той реши, че ако позвъни сега, ще се свърже с дежурния, който ще го накара да почака до сутринта. Затова решихме да изчакаме теб.
— Исусе Христе! — възкликна Кастило. — Ти каза, че този Бритън е в отдел „Убийства“. Защо е цялата тази работа, Бети?
— Защо не се върнем на „сержант Шнайдер“? — предложи тя.
— Искаш да кажеш, докато това приключи?
— Не, не това имах предвид — каза тя. — Причината Бритън да е в Бюрото е, защото ние го взехме от улицата, за да го разпитаме за едно убийство.
— Говориш за ченгето под прикритие? — запита Фернандо.
— Да. Хората на мюсюлманската общност обичат да знаят къде са и какво правят другите членове на общността по всяко време. Така че, когато искаме да говорим с някои от тях, което се случва по-често, отколкото те искат да говорят с нас, ние трябва да ги „арестуваме“.
— Исусе Христе! Бих могъл да говоря с дежурния от ФБР като агент от Тайните служби, но не мога да вляза в който и да е офис на ФБР с тази униформа! Ще ме заключат, докато…
Той удари с юмрук по таблото.
— Имаме нужда от проклетите имена! — каза Кастило, очевидно ядосан.
Никой нищо не каза.
— Не разполагам, също така, с дати — каза той след миг. — Бети, кога беше това?
— Ще трябва да проверя, мистър Кастило — каза тя. — Но не мога да го направя, преди да сме стигнали отдел „Убийства“ или арсенала.
— „Мистър Кастило“? — повтори той.
— Да. Ти си „мистър Кастило“, а аз съм „сержант Шнайдер“. О’кей?
— Както кажеш, сержант Шнайдер.
— Ще стигнем до отдела след около две минути, мистър Кастило — каза тя. — И ще мислим за това тогава.
(ТРИ)
Отдел „Убийства“
Административната сграда на полицията
Ъгълът на Осма улица и „Рейс стрийт“
Филаделфия, Пенсилвания
02:25, 10 юни 2005
Беше очевидно, че главен инспектор Крамер се поколеба, като видя Кастило в униформа.
— Защо си в униформа? — запита той.
— Нямаше как иначе да вляза в бившия затвор на Браг — каза Кастило. — Трябваше да я облека.
— Но защо си в униформа сега?
— Току-що идвам от Форт Браг — каза Кастило. — Повечето от хората там мислят, че Тайните служби са сбирщина захаросани задници, така че трябваше да докажа, че съм военен.