Электронная книга - «Огненият легион». Краткое содержание книги:
И четиримата си отспивахме след натоварения ден и затова не можахме убедително да изиграем приветливост. А и не се опитахме. Дори лежащият до вратата кокален вълк остави появата на госта без внимание.
— На „здравей“ ще отговарям след двайсет часа — отговорих вяло и се зарових във възглавницата.
— А аз — след четиридесет — присъедини се към мен Чез.
Алиса и Наив продължаваха мирно да хъркат, без да обръщат никакво внимание на госта. Тези двамата нямаше да ги събуди дори война под прозорците.
— Давам ви двайсет минути.
— И за какво е това бързане? — попитах аз, едва сдържайки прозявката си.
— Чакат ви в двореца — отговори чичо ми.
Вампирката скочи толкова рязко, че едва не ме остави пелтек до края на живота ми.
— В двореца?!
— Може и да не знаете, но за пълно политическо щастие на нашата Империя не й достига жив и здравомислещ Император — тъжно каза чичо. — И точно днес е денят, когато този пропуск ще бъде отстранен.
Алиса като вихрушка изхвърча от леглото, втурна се към банята и вече оттам попита:
— Поканили са ни за коронацията?!
— Семейство Митис сигурно също ще е там! — извика Чез и скочи на леглото.
Ромиус неодобрително изгледа приятеля ми:
— Че закъде без тях. Не се увличайте с приготовленията, така или иначе в столицата ви чака Елиза с цяла армия шивачи, фризьори и стилисти. Всички вие сега сте част от дом Никерс и трябва да изглеждате подобаващо.
— Страхотно! — извика от банята Алиса.
— Ще ви чакам след двайсет минути при телепортите — каза чичо и излезе, давайки ни възможност да се приготвим на спокойствие.
Не бях забелязал Алиса да се увлича особено по дрехи и други подобни женски радости, но тя все пак беше момиче. При това много красиво. Мисля, че е създадена не само да пълзи из Прокълнатите земи и канализацията. Приеми, красиви рокли и танци — за това определено беше достойна.
Заставих се да стана от леглото и да последвам Чез в общата баня, тъй като нашата Алиса скоро нямаше да я освободи. Въпреки замаяността след всичко преживяно се чувствах доста добре. Във всеки случай дори самото осъзнаване, че всичките ми вътрешни органи бяха останали на местата си в оригиналния им вид, вече повдигаше настроението. За известно време се притеснявах, че експериментът ми с хапчетата на нисшите вампири ще се окаже неудачен и в един ужасен момент буквално ще се разпадна на части. Разбира се, имах доверие на Орион, но само глупак би тръгнал да се надцаква с артефакт от друг свят, е, или такива умни, но отчаяни хора като мен. Жив ли съм? Значи съм умен и отчаян. Ако бях умрял — щях да съм глупак. Желязна логика.
Алиса като по чудо успя да вземе душ за краткото време, за което ние с Чез се михме и подбутвахме Наив, така че почти не закъсняхме. За кратко се зачудих удачно ли е да вземам кокаления вълк, но в крайна сметка реших да не го оставям във форта. Не се знаеше какво може да се случи в столицата, по-добре Велик да ходи с мен за всеки случай. А и честно казано, той изглеждаше наистина страхотно.
Ромиус насмешливо коментира появата ни при телепортите:
— А Ейнджъл тръгна за столицата още преди половин час. Ето кой наистина е загрижен за репутацията на семейството си.
— За разлика от мен може да си има причини да бърза — усмихнах се аз. — Дали татенцето му няма проблеми със здравето?
— А ти откъде знаеш? — рязко се обърна чичо.
— Интуиция — отвърнах уклончиво. — Не закъсняваме ли вече?
Разбира се, бях решил да разкажа на чичо за сблъсъка ни с Митис, но в друга обстановка и при достатъчно свободно време.
— Наистина — съгласи се Ромиус, вземайки се бързо в ръце. — Тръгваме.
— Стоп, нека аз да съм първи! — мина пред мен Чез. — Долу дискриминацията!
И доволната му физиономия изчезна в блясъка на телепорта.
— За каква дискриминация говори? — озадачи се чичо.
— Ами всички се стараят да ме изпратят първи — поясних аз. — Като много ценна стока.
— Излишна мнителност — махна с ръка Ромиус. — Телепортите са защитени със заклинания-предпазители. Ако има недостиг на енергия, прехвърлянето просто няма да се състои.
Напоследък не ми вървеше много с телепортациите, но този път всичко мина спокойно. Явно дори и чичо да не се беше справил с Влад, най-малко беше ограничил влиянието му в Коридора на съдбата. Или просто вече не му беше до мен? Нямаше ли в края на краищата и други Човеци на съдбата във вселената, чиято жизнена енергия би могъл да изпие? Аз ли бях единственият?