Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Внимавай и се пази! — казва му. — Носиш кралица — снижава глас. — И моята единствена любов.
Дворецът Гринич
Зимата на 1546 г.
Мисля си за кралица Катерина, която празнуваше Коледа в Гринич начело на разделен двор, докато кралят беше в Лондон, ухажвайки Ан Болейн, и ѝ беше наредено да се държи, сякаш всичко е наред. Този път това, което задържа краля в града, не е любов, а убийство. Съобщават ми, че дворът в Уайтхол е затворен за всички освен за членовете на Тайния съвет, и че кралят и неговите съветници преглеждат отново и отново доказателствата, събрани срещу двамата Хауард, бащата и сина.
Съобщават ми, че кралят се е отдал на четене. Изучава безгрижните писма на Хенри Хауард, сякаш са сериозен текст, пише бележки по всяко признание за вина, оспорва всяко твърдение за невинност. Кралят е станал задълбочен и педантичен. Злобата му дава енергия и той проследява разпитите, сякаш е твърдо решен младият мъж, красивият лекомислен млад мъж, да умре заради собствените си небрежни думи, изречени без умисъл.
Една нощ в началото на януари Хенри Хауард се промъква навън през прозореца на затворническата си килия, опитвайки се да избегне кралската милост. Залавят го точно когато се готви да се спусне по улея за отпадъчните води и да падне в ледената река. Това е типично за Хенри Хауард: дързък като момче. Постъпката би трябвало да напомни на всички, че той е импулсивен млад човек, малко глупав, но храбър, безразсъден и невинен човек; но вместо да му се присмеят и да го освободят, те поръчват да донесат вериги и го оковават.
По-лоши, далеч по-лоши, са признанията на баща му. В отчаян рискован опит да спаси сбръчканата си стара кожа, старият херцог пише до Тайния съвет, че е виновен по всички обвинения, които са му отправили. Признава, че си е присвоил герб, който е негов по право и е бил използван от рода Хауард от поколения насам. Прави нелепи признания, че е изпращал тайни съобщения до папата. Заклева се, че е сторил всичко, в което го набеждават, казва какво ли не, само и само да бъде пощаден. Признава се за по-виновен, отколкото някой е бил преди, и предлага цялото си състояние и земите си като заплащане за вината си, ако склонят да го оставят жив.
Сякаш синът му не е нищо освен предмет за размяна, той включва Хенри Хауард като залог заедно с честта, името и богатството си. Захвърля своя син и наследник в ада, едва не изпраща лично дървена леса, с която да завлекат младия мъж до ешафода. Заявява под клетва, че неговият син и наследник, двайсет и девет годишният Хенри, е предал краля, името си и рода си. Старият херцог изпраща момчето си на смърт като договорена цена в замяна на собствената си свобода. Неговото обвинение е смъртната присъда за сина му, и същата нощ кралят подписва заповедта за изпращането на Хенри Хауард на съд. Кралят заявява, че за всичко е виновен Томас Хауард, и никой не може да възрази.
Всички знаем какъв трябва да бъде изходът от процеса. Родният му баща го разобличи в признанията си и го посочи за виновен: нима Хенри Хауард може да каже нещо в своя защита?
Но той има много за казване. Застава на подсъдимата скамейка и се защитава. Спори цял ден, докато вечерта поръчват да донесат свещи и красивият млад граф блести в златистата им светлина пред съдебния състав от свои съседи и приятели. Навярно дори тогава са можели да откажат да го осъдят: бил е толкова убедителен, красноречив и настойчив. Но Уилям Паджет пристига от двореца с тайно съобщение от краля, влиза в стаята на съдебните заседатели, докато обмислят решението си, и когато излизат, те заявяват, че са напълно единодушни. Та кой би спорил? И обявяват присъдата: „виновен“.
В средата на студения ясен месец януари пристига пратеник от Тайния съвет да ми съобщи, че Хенри Хауард е бил обезглавен на Тауър Хил. Баща му остава в затвора в очакване на собствената си присъда. Изслушваме новината в мълчание. Твърдото решение на краля да няма повече изгаряния на реформисти не означава милост за други заподозрени. Никой не смята, че Хенри Хауард е бил нещо повече от глупав самохвалко, поет, който си е служел твърде разточително с думите; но той загина заради това.
Принцеса Елизабет идва при мен и слага студената си ръка в моята.
— Чувам ужасни неща за моя братовчед Хауард — казва тя, тъмните ѝ очи ме гледат въпросително. — Искал да ви свали от престола и да постави друга жена на вашето място. Казаха ми, че смятал да сложи на трона сестра си.