Укротяването на кралицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #11
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Укротяването на кралицата». Краткое содержание книги:
— Болка ли ти причиниха? — пита простичко — Болна ли си?
— Не мога да ти кажа тук и сега — признавам. — Но не съм наранена или болна.
— Кралят ли?
— Да.
— Какво направи? — лицето му потъмнява.
Стискам между пръстите си ръкава му, вътрешната част на лакътя му.
— Не тук. Не сега — напомням му. Усмихвам му се. — Това полярната звезда ли е? По нея ли се ориентирате?
— В опасност ли си сега? — пита настойчиво той.
— Не в момента — казвам.
— Едуард казва, че си била на косъм от ареста.
Накланям глава назад и се засмивам.
— О, да! Видях заповедта.
Погледът му е изпълнен с възхищение.
— И се спаси с увещания?
Представям си как протягам устни към окървавения камшик за езда. Спомням си как изцапаното с кръв парче плат с цвят на слонова кост, натикано в устата ми, се блъсна в зъбите ми.
— Не. Беше по-лошо.
Той възкликва тихо:
— Господи…
— Тихо! — казвам бързо. — Не сме в безопасност. Всички гледат. Какво ще стане с бащата и сина Хауард?
— Каквото той поиска — той прави две нетърпеливи стъпки на място, сякаш иска да хукне навън, но си спомня, че няма къде да отиде. — Каквото той поиска, разбира се. Предполагам, че ще ги убие. Несъмнено са планирали държавна измяна.
— Бог да им е на помощ — казвам, макар че те бяха готови да ме изпратят на ешафода. — Бог да им е на помощ.
Разтварят двойните врати и най-напред се показва огромният превързан крак на краля, а след това — големият му стол и широката му усмивка.
— Бог да е на помощ на всички ни — казва Томас и отстъпва назад, както приляга на един придворен, за да може съпругът ми да бъде изтикан със стола си до своето притежание, своето имущество, своята усмихната съпруга.
Бащата и синът, Томас Хауард и неговият син Хенри, чакат в Тауър да чуят какви обвинения ще им бъдат предявени. Никой не ги посещава, никой не се застъпва за тях. Внезапно този стар човек и неговият наследник, които владееха цял Норфолк, и притежаваха по-голямата част от южна Англия, които яздеха начело на хиляди мъже, които живееха като охранени паяци в мрежа от приятелства, роднински връзки и задължения, се оказват без познати. Останали са изцяло без приятели и без съюзници. Доказателствата за държавна измяна срещу Хенри Хауард са съкрушителни. Бил е достатъчно глупав да се хвали, че има убедителни права над трона. Собствената му сестра Мери Хауард, все още оскърбена от нареждането му да се предложи като блудница на краля, го обвинява. Заявява под клетва, че той ѝ наредил да се омъжи за Томас Сиймор, за да си осигури място в двора и да стане метреса на краля. Казала му, че по-скоро би си прерязала гърлото, отколкото да бъде опозорена по този начин. Сега прерязва неговото.
Дори любовницата на баща му, прословутата Бес Холанд, дава показания срещу него. Младият мъж, силно мразен от онези, които би трябвало да го обичат и закрилят, всекидневно е уличаван в престъпления от приятелите и любовниците си, а накрая — и чрез собствения си герб, за който Томас Ризли, син на служител, който узаконява гербове, внук на херолд, заявява, че чрез измама е основан на този на Хереуърд Бдителния — водач на Англия отпреди петстотин години.
— Това не е ли твърде нелепо? — питам краля, докато седим край огъня в стаята му след вечеря. — Със сигурност Хереуърд Бдителния не е имал герб, който да остави на семейство Хауард, дори те да са негови потомци, което никой не може да докаже. Това има ли изобщо някакво значение?
Около нас придворните шушукат и играят карти. Чувам потракването на зарове. Скоро кралят ще събере най-близките си приятели и ние с дамите ми ще се оттеглим.
Изражението на Хенри е злобно, очите му са присвити.
— Има значение — казва той кратко. — Има значение за мен.
— Но да претендира, че е потомък на Хереуърд Бдителния… това е като приказна история.
— Много опасна история — казва той. — Никой в тази страна няма кралски произход с изключение на мен — Замълчава. Сигурно си мисли за предишната кралска фамилия, Плантагенетите. Той ги изпрати на смърт един по един; най-тежкото им провинение беше името на бащите им. — Има само едно семейство, което може да проследи произхода си назад до Артур Английски, и то е нашето. Всяко оспорване ще бъде жестоко наказано.
— Но защо? — питам с възможно най-кротък тон. — Щом това е стар хералдически щит, който той е излагал на показ много пъти преди. Щом това е глупавата гордост на един млад човек. Щом хералдическата колегия го е видяла преди години, а вие не сте възразили преди?
Той вдига един дебел пръст и аз мигновено млъквам.
— Помните ли какво прави кучкарят? — пита ме тихо.