И се възправи сянка [bg]

Кира склони глава още по-ниско, макар и само за да скрие внезапната руменина, предизвикана от гнева й.

Мъжът иззвъня с миниатюрното звънче, което лежеше в скута му. Върховете на пръстите му бяха черни като въглен.

Влезе друг жрец, който тихо премина по плюшения килим, за да му подаде кристална чаша, пълна с кралско мляко. Нихилис млясна с устни и отпи. На лицето му се появи цвят и той се изправи. Робата му се разтвори още повече и разкри сребърните игли в зърната на гърдите му, както и множеството пиърсинги по гениталиите му.

Кира го наблюдаваше изпод клепачите си. Мразеше го толкова, колкото се страхуваше от него.

— И така. Какво трябва да направим сега? Изглежда, имаме празен трон, който трябва да бъде зает от някого.

Октас Лефал пръв прочисти гърлото си. Той беше на възрастта на Кира и също беше участвал в Най-дългата нощ и последвалия възход на Ман.

— Племенникът ми възнамерява да предяви претенциите си, след като си осигури контрола над Експедиционните сили в Кхос. Той е най-силният кандидат и всички тук го знаят. Трябва да наредим на архгенерал Спарус да премине под негово командване. Нека преходът да бъде плавен и да довършат превземането на Бар-Кхос.

— Чувствата ти са предвидими, Октас. Както винаги. И какво мислят за това останалите от вас?

— Поддържам това предложение — заяви Чишара от Бонес. — Колкото по-дълго се води тази война, толкова по-скъпо ще струва на всички ни.

Харт от забогателия от въглища клан Чирт погледна изненадано Чишара.

— Може и така да е — високо каза Харт. — Но има и други, които възнамеряват да изявят законните си претенции за трона. Синът ми е един от тях. Той трябва да получи своя шанс.

Лефал изсумтя подигравателно, сложил пръст върху дългия си нос.

— Искаш да подкрепя храбрия Романо — каза му Нихилис. — Въпреки това нашият обичай не е такъв, нали? Не. Първо трябва да преценим дали е достатъчно подходящ да управлява. Ако спечели в Кхос, може и да получи съгласието ми. Ако ли не, ще видим кой ще се издигне след междуособиците тук, в Ку’ос, и аз ще реша дали това е правилният човек.

— Но, повелителю — обади се Чишара, — ако си позволим колебания, може да загубим при Бар-Кхос.

— О, Свободните пристанища ще паднат, не се съмнявай в това, Чишара.