Бъдеще [bg]

Деветстотният - той е по-едър от Петстотин и трети, но дебел - се опитва да му отвърне с по мечешки тежък и непохватен удар, но Петстотин и трети хваща ръката му и я извива до хрущене.

- Равнявайте се на Седем-Едно-Седем, гниди. - Той изтрива в панталона си омазаните си с кървави сополи кокалчета. - Той ме знае. Знае, че ако някой си отвори устата срещу мен, край с него. Така ли е, глист?

И пред всички ме хваща през панталоните за топките. Стиска със стоманените си пръсти, болката е такава, че всеки момент ще припадна; ръцете ми висят, по нервите ми дълбае зъболекарска машинка, изгарям от срам.

- Така е! Така е! - крещя аз.

- Ти какво си такъв тъжен? Усмихвай се! - Казва ми той, озъбвайки се, и стиска скротума ми така, че топките ми всеки момент ще се пръснат. - Та аз си спомням какъв веселяк си!

И аз се усмихвам.

- А ти какво си се опулил? - Пестотин и трети ме оставя и забива на Деветстотин и шести един шамар по врата - слаб като на дете, просто за да го унизи. - Искаш ли да бъдеш моята кукла?

Сто шейсет и трети се хвърля върху него - но онзи е тройно по-як и силата в ръцете му питони само се увеличава от всеки халосан, всеки повален. И ето че Сто шейсет и трети стене, повален на пода и хванал се за гърлото си. Останалите клюмат, извръщат се от своите, мърморят нещо.

Така Петстотин и трети става нашият главатар. Така започва последната ми година в интерната. Най-важното е да се доизуча, най-важното е да си взема изпитите. Да изтърпя само една година, да се измъкна оттук и никога повече в живота си да не видя тази твар.

Само една година.

Така си мисля, докато старшият ръководител не ни обяснява същността на заключителното изпитание.

- За тези години интернатът стана вашето голямо семейство - диктува той, строил пред себе си всички десетки, на които им предстои да се дипломират. - Вие се отрекохте от престъпниците, които се наричаха ваши родители. Нима сега ще останете сами? На човек му е тежко да бъде сам във външния свят! А? Не си струва да се боите. С вас винаги ще бъдат най-близките ви хора. Момчетата от вашата десетка. Интернатските десетки стават звена на Фалангата. Вие винаги ще се биете рамо до рамо. Цял живот. Ще си помагате един на друг, ще делите радости. Жени... - Той провлачва тази дума и не бърза да продължи, знаейки каква сила има това обещание. - Жените ще си ги делите всичките. Но разбира се, никой няма да поиска да бъде свързан за цял живот с човек, който не му се харесва. Интернатите са устроени справедливо, както и Фалангата. Вие винаги трябва да сте уверени в момчетата от своето звено. Винаги. Последното изпитание е такова: когато си вземете изпитите, всеки от вас трябва да ми каже дали всички в неговата десетка трябва да излязат оттук. Ако против някого има дори един глас, този човек ще остане тук завинаги. Много е просто, нали? Смятайте го за игра.