Печатът

Същевременно бе протегнала едната си ръка зад гърба си и като хвана моята ръка, с която я решех, ме придърпа към себе си.

— По сходен начин — продължи тя, като че нищо не се бе случило, — привързаността или тайното привличане, което чувстваме така силно към някои хора още от първия път, в който ги видим, е причинена от едно излъчване на частици от този човек, които засягат очите и нервите, стигат до мозъка и предизвикват наслада.

Треперещ, плъзгах гребена по слепоочията й.

— И знаеш ли какво? — добави тя ласкателно. — Това привличане има невероятната сила да представя предмета на нашите желания като съвършен и безпогрешен в очите ни.

Мен никой никога нямаше да може да ме види съвършен, със сигурност, повтарях си мислено, докато се опитвах да овладея бушуващите чувства, а в това време не успявах да промълвя нито думичка.

Клоридия бавно отпусна глава на гърдите ми и въздъхна.

— Сега трябва да ми разрешеш косите на тила, обаче без ми причиняваш болка: там космите са най-заплетени, но също най-фини и нежни.

Като каза това, тя ме накара да седна пред нея, върху леглото й, и положи глава в скута ми, с лице надолу, посочвайки ми врата си. Скован и объркан, усетих в слабините си топлината на нейния дъх. Започнах да реша къдриците й. Чувствах мозъка си напълно изпразнен.

— Още не съм ти обяснила как се използва пръчката — бавно подхвана тя, докато я усещах да се намества по-удобно.

— Преди всичко знай, че природата има един-единствен механизъм за всички свои действия и самата тя е единствената, която може да даде обяснение за движенията на пръчката. Като начало върхът на пръчката трябва са се натопи в някаква течност, по възможност влажна и топла (като кръвта и други телесни течности), която е била в контакт с предмета на търсенето. Това се прави, защото допирът понякога открива онова, което очите не могат. После пръчката се хваща с два пръста, като се повдига на нивото на корема. Може също така да се държи в равновесие и върху опакото на ръката, но според мен този метод не действа. След това трябва да се движим бавно в посоката, в която смятаме, че се намира това, което дирим. Трябва да се движим напред и назад, нагоре и надолу и то многократно, докато пръчката не се повдигне; тогава сме сигурни, че поетата посока е правилната. Наклонът на пръчката в действителност е същото като отклоняването на иглата в компаса — реагира на някакво магнетично привличане. Важното с пръчката е никога да не се работи грубо, иначе се нарушават излъчванията, произлизащи от търсеното място, които, когато достигнат до пръчката, я вдигат в правилната посока. Понякога е добре да се държат в ръката двата рога, които стоят в основата на пръчката, но без да се притискат прекалено и то така, че горната страна на ръката да е обърната към земята и върхът на пръчката винаги да е високо вдигнат, та да сочи към целта. Освен това трябва да знаеш, че пръчката не се движи в ръцете на всекиго. Изисква се особена дарба и много майсторство. Например тя не се движи в ръцете на човек, който има грубо, потискащо излъчване, защото тези частици се разсейват от изпарения, дим, пушеци и други подобни. Но понякога се случва пръчката да не се движи и в ръцете на някой, който вече я е използвал с успех. Не че някога ми се е случило подобно нещо, за Бога. Но може нещо да наруши равновесието у човека, който трябва да борави с пръчката, и да кара кръвта му да кипва много — бързо. Нещо в храната или във въздуха може да произведе остри, разяждащи соли. Също и прекалено грубата работа, нощните бдения и учението, могат да създадат обилно и неприятно излъчване, което от ръцете преминава в пръчката и обърква пътя на следеното излъчване, спирайки движението на частиците. Така е, защото пръчката привлича невидимите частици, подобно на микроскоп. Да видиш какво става само, когато пръчката стига… Клоридия млъкна. На вратата почука Кристофано.