Пустинното копие

Радък ѝ се намръщи, но Силия му отвърна само с една превзета усмивка и заръча на Ноуми да ѝ помогне да сервира чай на верандата.

Малко по-късно дойде и Колийн Триг, която бе чула шумотевицата от къщата си надолу по пътя. Чирачките ѝ, които ѝ бяха и дъщери, веднага се заеха да поднасят чая, докато тримата членове на съвета изчакваха останалите.

Съветът имаше десетима членове. Всеки район на Потока на Тибит гласуваше ежегодно и излъчваше представител за съвета, който да заседава заедно с пастира и билкарката. Имаше и специални избори за говорител на града. През повечето години Силия печелеше мястото, а когато това не се случваше, представляваше Градски площад.

Обикновено местата в съвета се заемаха от най-старите и най-мъдри хора в селищата и хората рядко избираха други, освен ако някой почине. Фърнан Богин бе представлявал Богиновия хълм почти десет години и беше съвсем естествено вдовицата му да поеме тази функция след смъртта му.

Ето че пристигна и Меада Богин, придружена от петдесетина от Хълма на Богин, които се разпръснаха в посока към Градски площад. Тя мина по пътечката с Люсик, чиято ръка бе превързана, и с Бени, която се бе наметнала с черен шал, за да почете смъртта на баща си. С тях дойдоха пастир Харал и двама от неговите следовници.

– Никого няма да трогнеш, като парадираш с пострадалите си деца – предупреди Радък Меада, след като си взе чай и седна.

– Парадирала съм била – отвърна Меада развеселено. – И това да го чуя от човека, който развява нагоре-надолу кървава рокля, като че ли е знаме.

Радък се навъси, но тъкмо да отговори и го прекъснаха тежките стъпки на Брайн Кътър, познат още като Брайн Широко-плещия.

– Привет, приятели! – изгърмя Брайн, докато се навеждаше, за да не се удари в покрива на верандата. Прегърна сърдечно жените, а на мъжете стисна ръцете до болка.

Брайн бе оцелял след клането при Селището и бе прекарал седмици в състояние на неадекватност, подобно на това на Рена, но сега той беше гордият говорител на Селището край гората. Беше вдовец вече почти петнайсет години, но така и не се ожени повторно, и колкото и да го ръчкаха, винаги отговаряше, че нямало да е честно спрямо починалата му съпруга и децата им. Хората казваха, че верността е пуснала корени в него така, както дърветата, които сечеше, пускаха корени в земята.

Час по-късно видяха Коран Марш да пристъпва бавно по пътечката, подпрял се с цяла тежест на бастуна си. Той беше на осемдесет и се славеше като един от най-старите в Потока. Всички го поздравиха любезно, докато синът му Кевин и внукът му Фил му помагаха да изкачи стълбите. И тримата дойдоха боси, както бе обичайно за тресавци. Макар да бе беззъб и нестабилен, черните очи на Коран Марш все още гледаха пронизително. Той кимна на останалите говорители.

След това пристигна Мак Пасчър, начело на тълпа от фермери, заедно с Джеф Бейлс. Джеф се наведе към Силия, когато стигнаха верандата.