Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
— Хитър номер, а?
Киви се наведе напред и го погледна.
— По-хитър ще е, ако успееш да го приземиш, без да изцапаш — тя също се усмихваше. — Аз ли да не знам! И дъщеря ми си играе с храната.
— Да. Добре де, ще го запазя цял доколкото мога. — Ръката му отново превърна въртящата се плитка в развълнувано кълбо. Още не си беше оцапал дори дантелените маншети. Киви го наблюдаваше с напрегнат професионален интерес. Същите номера тя някога правеше със скали, тежащи милиарди тонове. Фам изобщо не се съмняваше, че малката Кира Вин-Лизолет си играе с храната — Киви дори най-вероятно насърчаваше дяволчето да го прави.
Остави червения мехур да плава над стола му и махна на прислужника да донесе следващото ястие.
— По-късно ще ти покажа някои фокуси — ще видиш ти!
Виктъри Лайтхил се надигна на стойката си. Ръцете, с които се хранеше, преобразиха гласа й в тъжно цвъртене.
— Фокуси… дълго тъжно липсва… дрексип. — Поне на Фам му се стори, че каза това. Макар и след толкова време — и с преобразувателя, който пригаждаше фонемите към слуха — Паешкият език продължаваше да го затруднява повече от всеки познат човешки език. Триксия, която седеше до Лайтхил, се усмихна и преведе:
— Твоите фокуси ще ни липсват, магьоснико. — В гласа й се долавяше същата тъга, която той разпозна и в паешките звуци. По дяволите. Все едно сме на погребение.
Затова Фам се усмихна лъчезарно и се престори, че не е схванал смисъла.
— Да. След по-малко от мегасекунда двамата с Анне заминаваме. — Заедно с още хиляда души: Новородени, бивши Фокусирани и дори неколцина Чуенг Хо. Три звездни кораба с хиляда души екипаж. — Когато се върнем, може би ще са изминали два века. Но хей! Чуенг Хо са свикнали и на по-дълги раздели. Знам, че във вашите докове се строят кораби — той махна към трепкащите светлини в небесната далечина зад Виктъри Лайтхил. — Мнозина от вас също ще летят сред звездите. Много е вероятно някои от нас отново да се срещнат — тогава ще имаме да си разказваме нови истории, както винаги е било с Чуенг Хо и обитателите на звездните светове.
Езр Вин кимаше.
— Да, ще има и бъдещи срещи, макар и да не знаем как и къде. Но за мнозина от нас тази среща ще е последна. — Езр не смееше да го погледне в очите. В дъното на душата си дори Езр се съмнява. А беше дал половината си печалба от мисията на Фам и Анне, за да им помогне да се подготвят.
Но Киви положи ръка на рамото на младия Вин.
— Предлагам да определим координати за срещите, както правят великите фамилии. — Измина време, пространство, цял човешки живот. Тя погледна Анне и й се усмихна. Сега Киви освен инженер беше и майка. През повечето време тя като че беше най-щастливата тук. Но Фам все пак понякога забелязваше тъмна сянка — може би тогава тя си мислеше за собствената си майка, другата Кира. Киви одобряваше полета към Балакреа. По дяволите, той беше убеден, че тя щеше да е на борда, ако не бяха Езр, децата й и новия свят, който градеше тук. Езр се научи да ръководи хората — още повече, че сега наистина беше Предводител на флота за всички човеци. Но геният на Киви бе опората, от която той зависеше. Тя беше тази, която преценяваше коя точно технология би била най-ценна според Паяците. Ако не бяха осъществените от нея сделки, корабостроителницата на Паяците щеше да си остане мечта. Езр винаги беше смятал себе си за провалилия се малък син. Чудя се дали двамата с Киви разбират наистина какво изграждат. Те имаха деца. Джау и Рита — също, както и мнозина от другите. Гонле и Бени построиха ясли за всички мъници — място, където децата и паячетата си играеха, докато родителите им се трудеха заедно. Човешко-Паешкото предприятие се разрастваше с всяка година. Също като Сура Вин много, много отдавна, Киви и Езр можеха и да не се занимават много с търговия, но в този край на обитаваното от Чуенг Хо пространство скоро ще избухне светлина, ново начало, което ще затъмни и Канбера, и Намджем.
Избухване на светлина. Да!
— Тогава да определим координати! Следващият Изгрев на новото слънце — или може би няколко Мсек по-късно, защото май си спомням, че точно след като слънцето светне, не е много приятно. — Около два века. Това добре се съчетава с другите ми планове.
Триксия преведе думите на Виктъри: