Спенсървил [bg]

Ани извика от болка и изненада. Обикновено се приготвяше за първия удар и стискаше зъби, докато болката не станеше прекалено силна. Предишния ден бе понесла десет удара, без да издаде звук, и това й беше донесло известно удовлетворение.

— Щях да те ударя само пет пъти — каза той, — но сега ще получиш цели десет. Брой ги и ако се объркаш, ще започна отначало. Готова ли си?

Тя не отговори.

— Готова ли си?

— Да.

Клиф Бакстър нанесе девет бавни, силни удара с колана по задника на жена си, по който все още имаше червени следи от предишния ден. След всяко замахване изчакваше Ани да си поеме дъх и да го преброи. Преди последния удар тя се разхълца.

— Е, преди да започнем те ударих веднъж, така че ще ги броя за десет. Какво ще кажеш?

Ани сподави риданията си.

— Благодаря ти.

— Моля.

— Може ли да се изправя?

— Не. Можеш обаче да се разкрачиш.

Тя раздалечи краката си колкото й позволяваше веригата. Клиф си разкопча ципа и извади еректиралия си пенис. Вкара й го изотзад, но преди да свърши, го изкара и каза:

— Завърти се.

Ани неуверено се изправи и се обърна с лице към него.

— Застани на колене.

Тя коленичи и той придърпа лицето й към себе си.

— Лапни го.

Ани знаеше, че след като свърши, Клиф ще се поуспокои, и в този момент искаше само да изкара нощта. Въпреки това се поколеба. Той я дръпна за косата и изкрещя:

— Веднага!