Цивилна кампания
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #14
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Цивилна кампания». Краткое содержание книги:
Лорд Майлс Воркосиган има проблем, който дори санът му на имперски ревизор не може да разреши — несподелената му любов към една красива вдовица…
Сърдитата гримаса на баща й придоби инатлива отсянка, което попари импулса на Карийн да аплодира многословно този начин на мислене. По-добре Бабата да се оправи с това…
Графинята продължи:
— Колкото до последното… хм. Някой говорил ли е с вас относно финансовото състояние на Марк? Карийн, или Марк… или Арал?
Баща й поклати глава.
— Мислех, че е без пукната пара. Реших, че семейството му отпуска издръжка, като на всяка друга ворска издънка. И че той я прахосва с лека ръка… като всяка друга ворска издънка.
— Не съм без пукната пара — напрегнато възрази Марк. — Става въпрос за временен проблем с ликвидността. Когато планирах бюджета си за този период, не знаех, че ще подхвана нов бизнес.
— С други думи, си без пукната пара — каза баща й.
— Всъщност — каза леля Корделия — Марк се издържа сам. Спечели първия си милион на Джаксън Хол.
Баща й отвори уста, после я затвори и впери невярващ поглед в домакинята си. Карийн се надяваше, че комодорът няма да се сети да поиска по-подробна информация за методите, чрез които Марк беше спечелил богатството си.
— Марк инвестира парите си в разнообразен портфейл от повече или по-малко спекулативни начинания — любезно продължи леля Корделия. — Семейството го подкрепя — самата аз наскоро си купих акции от проекта му с маслените буболечки — и той винаги може да разчита на нас в спешни случаи, но определено не му трябва издръжка.
Марк изглеждаше едновременно благодарен и малко уплашен от тази майчинска защита, сякаш беше… ами… така де. Сякаш никой не го беше правил преди.
— Щом е толкова богат, защо плаща на дъщеря ми с разписки? — настоя на своето комодорът. — Защо просто не изтегли пари отнякъде?
— Преди падежа? — възкликна Марк с тон на искрена погнуса. — И да загубя лихвите?
— И не са разписки — вметна Карийн. — Акции са!
— Марк няма нужда от пари — каза леля Корделия. — Има нужда от онова, което знае, че не може да купи с пари. От щастие например.
Марк — смутен, но достатъчно гъвкав — предложи:
— Значи ли… че искат от мен да платя за Карийн? Нещо като зестра? Колко? Веднага ще…
— Не, глупчо такъв! — ужасено извика Карийн. — Това да не ти е Джаксън Хол! Тук не можеш да купуваш и продаваш хора. Пък и зестрите са се давали от семейството на момичето, а не обратното.
— Това ми звучи доста сбъркано — каза Марк и свъси вежди. — Противно на всяка логика. Сигурна ли си?
— Да.
— Не ми пука дали момчето има милион марки — започна баща й натъртено и, както подозираше Карийн, не съвсем искрено.
— Бетански долари — разсеяно го поправи леля Корделия. — Джаксънианците държат на твърдата валута.
— Галактическата котировка на бараярската имперска марка се покачва със стабилен темп след войната за Центъра Хеген — започна да обяснява Марк. Беше писал курсова работа на тази тема през последния семестър, а Карийн му беше помогнала със стилистичната редакция. Като нищо можеше да плещи за това с часове. За щастие, леля Корделия вдигна пръст и спря този заплашителен изблик на отприщена от обтегнатите му нерви демонстрация на ерудираност.
Родителите й, изглежда, правеха някакви свои сметки, ако се съдеше по отнесените им физиономии.
— Добре де — подхвана наново комодорът, този път не така натъртено. — Не ми пука дали момчето има четири милиона марки. Пука ми за Карийн.
Леля Корделия сбра замислено пръсти.
— И какво по-точно искаш от Марк, Ку? Да предложи брак на Карийн?
— Ами… — измънка комодорът, притиснат до стената. Онова, което баща й искаше, поне според Карийн, беше Марк да го отнесе глутница хищници, пък било то и заедно с четирите му милиона марки в неликвидни инвестиции, но едва ли можеше да го каже на майка му.
— Да, ще й предложа, разбира се, стига да иска — моментално се отзова Марк. — Просто не мислех, че го иска, все още. Искаш ли го?
— Не — твърдо каза Карийн. — Не… още, поне. Чувствам се така, сякаш тъкмо съм започнала да опознавам себе си, да раста. Не искам да спирам.
Веждите на леля Корделия се вдигнаха.
— Така ли виждаш брака? Като край и заличаване на личността ти?
Карийн със закъснение си даде сметка, че думите й могат да се тълкуват като обида за част от присъстващите.
— За някои хора наистина е така. Защо иначе всички приказки свършват с женитбата на графската дъщеря? Не ти ли е хрумвало някога, че това е доста зловещо? Така де, някога да си чела приказка, в която майката на принцесата да прави нещо друго, освен да умира млада? Така и не можах да реша дали това е предупреждение, или инструкция.