Аз, детективът
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Аз, детективът». Краткое содержание книги:
И АЗ, ДЕТЕКТИВЪТ ще удовлетвори очакванията на почитателите му по целия свят.
Авторът запознава читателите с любимия си северен бряг на Лонг Айланд, където екзотичната природа е ням свидетел на много опасни тайни.
Опитен и проницателен нюйоркски детектив търси истината, която се крие зад брутално двойно убийство.
Романът е изпълнен с характерното за Демил късащо нервите напрежение и остър хумор.
Видях фара на Ориент Пойнт точно наляво и много по-близо отпреди. Разбрах, че бурята ни е отнесла на север, въпреки че се опитвах да поддържам източен курс. Разбрах също, че ми е останало само едно нещо — и го направих. Завъртях руля силно наляво и яхтата се насочи къл Пролива.
— Какво правиш? — извика Бет.
— Отправяме се към Пролива.
— Джон, там ще потънем!
— Предпочиташ ли Тобен да ни застреля или да ни блъсне, да ни потопи и да се смее, докато ни гледа как потъва ме?
Тя не отговори.
Бурята идваше от юг и яхтата набра малко повече скорост веднага щом носът ни се насочи на север. След минута различих очертанията на Плъм Айланд напред и надясно. Наляво бе фарът на Ориент. Насочих се към точката между светлината и брега на Плъм Айланд — право към Пролива.
Отначало Тобен ни следваше, но когато вълните се усилиха и вятърът между двата бряга набра свръхзвукова скорост, го изгубихме от поглед и предположих, че се е отказал да ни гони. Бях съвсем сигурен, че зная какво ще направи после и накъде е поел. Надявах се, че след петнайсет минути ще съм жив, за да видя дали съм бил прав.
Вече бяхме точно насред Пролива между Ориент Пойнт на запад и Плъм Айланд на изток, залива Гарднърс на юг и Лонгайландския пролив на север.
Идеята да се опитам да вляза в плъмайландския залив изглеждаше почти смехотворна.
Бет успя да стигне до мен, намести се на капитанската седалка зад гърба ми, обви ме с ръце и крака. Аз стисках руля. Почти не можехме да разговаряме, но Бет зарови лице в шията ми и успях да чуя, че казва:
— Страх ме е.
Страх? Аз бях ужасен до мозъка на костите си. Това определено беше най-страшното нещо, случило се през целия ми живот, ако не смятате минаването ми под венчилото.
Вълните ни подхвърляха толкова силно, че напълно загубих ориентация. Имаше моменти, в които съзнавах, че сме буквално във въздуха, и усещах, че яхтата наистина може да се преобърне. Мисля, че по време на скоковете ни в стратосферата ни спаси единствено водният баласт в трюма.
Бет се вкопчи по-здраво в мен и ако не ни очакваше неминуема смърт от удавяне, може би щеше да ми е приятно. Сега обаче се надявах физическият допир малко да я успокои. Поне за мен бе така. Тя отново заговори в ухото ми:
— Ако паднем във водата, дръж се здраво за мен.
Кимнах. Отново си помислих за Тобен, който вече беше убил петима добри хора и скоро щеше да стане причина да загинат още двама. Не можех да повярвам, че този дребен лайнар наистина е причинил толкова много смърт и нещастие. Единственото ми обяснение бе, че ниските хора с мънички очи и голям апетит са безпощадни и опасни. Те наистина имат причина да упрекват света. Нали разбирате? Е, може би имаше и още нещо.
Така или иначе, вълните ни носеха през Пролива както си искаха. По някаква ирония, струва ми се, именно свирепоста на бурята ни помогна да оцелеем, както навярно и започналият прилив. Искам да кажа, че морето, вятърът и приливът ни тласкаха в северна посока и така избегнахме обичайните коварни вихри и вълни в Пролива. Натиснах дроселите и насочих яхтата на изток — доколкото можах.
Бет все още беше зад мен и продължаваше да ме стиска, но вече не толкова силно.
— Живи ли сме? — попита тя.
— Естествено — казах. И прибавих:
— Ти се държа много смело. Много спокойно.
— Бях вцепенена от страх.
— Няма значение. — Свалих едната си ръка от руля и стиснах дясната й длан, която беше залепена за стомаха ми.
Заобиколихме откъм подветрената страна на Плъм Айланд и носът остана отдясно. Сега можех да погледна в помещението на фара и видях зелена точица, която като че ли ни следеше. Насочих вниманието на Бет към нея и тя каза:
— Устройство за нощно виждане. Някой от хората на Стивънс ни наблюдава.
— Дано това да е цялата охрана, която са оставили на острова в такава нощ.
Плъм Айланд отчасти спираше вятъра и морето бе малко по-спокойно. На стотина метра от нас можехме да чуем разбиването на вълните в брега.
През проливния дъжд забелязах зад дърветата светлини и разбрах, че това е централната лаборатория. Следователно генераторите още работеха и това на свой ред означаваше, че въздушните филтри и пречистващите системи продължават да функционират. Наистина нямаше да е честно да оцелеем в бурята и след като стигнем на Плъм Айланд, Да умрем от антракс. Наистина.
Бет ме пусна, измъкна се от тясното си убежище между седалката и задника ми, застана до мен и се хвана за дръжката на таблото.
Според теб какво е станало с Тобен?
— Смятам, че е продължил покрай южния край на острова. Предполагам, си мисли, че сме мъртви.