Разбудени фурии

Тя сви рамене.

— Изборът си е твой.

— Вече съм го направил.

— И все пак дойде да ме измъкнеш от лапите на Харлановия род. Мобилизира Кои и другите.

— Дойдох за Силви Ошима.

Тя вдигна вежда.

— Тъй ли?

— Да, тъй.

Ново мълчание. На борда на катера Бразил изчезна в салона. Зърнах само края на движението, но ми се стори рязко и раздразнено. Видях, че Вирджиния Видаура ме гледа.

— Тогава — казах аз на жената, която се смяташе за Надя Макита, — значи само съм си губил времето с теб.

— Да. И аз така смятам.

Може би се ядоса, но не й пролича. Само сви пак рамене, стана, усмихна се някак странно и тръгна по огрения от залеза кей, хвърляйки погледи надолу към мътната вода. По-късно я видях да разговаря с Кои, но престана да ми досажда до края на пътуването.

Като крайна цел фермата не представляваше нищо особено. Приличаше на групичка грамадни балони, закотвени сред П-образните руини на поредната изоставена балираща станция. Всъщност преди появата на комбайните мястото бе работило като независимо белотревно пристанище, но за разлика от останалите, където спряхме, не беше продадено на големите корпорации и бездействаше от едно поколение насам. Радул Сегешвар бе получил развалината като частично заплащане на комарджийски дълг и едва ли се бе зарадвал, виждайки придобивката. Но след това се захвана на работа, ремонтира занемарената станция в подчертано старинен стил и я разшири върху останките на някогашното търговско пристанище, използвайки най-модерни технологии за водно строителство, задигнати чрез един предприемач от Нова Пеща, който му дължеше услуги. Сега комплексът можеше да се похвали с малък бардак за подбрана публика, изискано казино, а кървавото сърце на всичко това, където клиентите получаваха тръпка, на каквато не можеха да разчитат в по-цивилизована среда, бяха бойните ями.

Когато пристигнахме, из станцията се вихреше купон. Хайдуците се гордеят със своето гостоприемство и Сегешвар не представляваше изключение. Беше разчистил един от покритите докове в края на старата станция, за да предложи храна и напитки, приглушена музика, ароматни факли от истинско дърво и грамадни вентилатори, които да раздвижват блатния въздух. Красиви мъже и жени, поканени или от бардака горе, или от някое новопещенско студио на Сегешвар за холопорно, обикаляха насам-натам с отрупани подноси и оскъдно облекло. Потта им бе изкусно оформена на фигури по голата плът и ароматизирана с подбрани феромони, зениците им зееха широко от някакъв опиат, намеквайки тънко, че са на разположение. Едва ли беше идеалната обстановка за сборище на неоквелисти, но допусках, че Сегешвар може да го е направил нарочно. Никак не си падаше по политиката.

Във всеки случай на кея царуваше мрачно настроение, преливащо много бавно в наркотична отпуснатост, която не доведе до нищо друго, освен сълзлива сантименталност и затруднения в говора. Нямаше начин да бъде иначе след жестоката, кървава реалност на акцията срещу обкръжението на Мици Харлан и последвалите престрелки по тесните улички на Ню Канагава.