Сънища за богове и чудовища

След всичко това усмивката му би трябвало да я подразни: той развеселено изви устни -забавляваше се на неин гръб, изпитваше хладнокръвието й, а Лпраз не беше свикнала да търпи подигравки, - но нещата не приключиха само дотам. Усмивката му стана още по-широка, преливайки от добродушна веселост към явно удоволствие до искрено, дълбоко облекчение. Най-хубавото беше, че и тя чувстваше същото със сърцето си.

- Хубаво - каза той, - защото и аз те харесвам.

Тя още по-гъсто се изчерви, но и той беше поруменял, така че в края на краищата не беше чак толкова зле.

Ами, направо си беше отчайващо. Ами сега? Дали от нея се очаква да скалъпи още някое безсмислено изречение? Можеше да изреди например какво друго още харесва, както си представяше, че би направило някое дете - е, поне не харесваше много неща и списъкът нямаше да е дълъг, затова пък напълно достатъчен да убие емоцията на мига.

А тя не искаше да убие този миг. Искаше го жив. Да живее дълго.

Но как, в името на звездните богове, да постигне това?! Мигар вече за нея е късно да се научи?

- Уф - изпъшка Зири. После разкърши рамене и разтвори крилете си. Те разцепиха въздуха, приличайки по размах на крилете на буревестник. Зири се прокашля, после продължи. - Едно от най-неприятните неща да съм в тялото на Вълка беше, че не мога да летя. Сега обаче ще си го наваксам. - Гласът му секна и той някак тромаво посочи към билото, където най-синьото синьо вече преливаше към черно, а звездите изгряваха едри като бучки захар.

О! Ясно. Лираз беше почти - почти - облекчена, че всичко най-после свърши. Сега вече можеше да припълзи навътре в пещерата. Да се разкисне. Да се проклина. Почти да умре.

Зири отново се прокашля и я погледна. Толкова искрено. С такава надежда.

- Искаш ли... да дойдеш и ти?

Да лети? Е, поне това го можеше. Дори не й се налагаше да рискува и да казва гласно „да“. Достатъчно беше просто да кимне.

Кару разресваше косата си. Спокойно. Макар спокойствието да беше по-скоро нещо като упражнение. (Дишай.) Остави гребена. Намери го сред изоставените вещи на кирините: резбована кост с грубо издялан силует на буревестник върху дръжката. Щеше да го запази.

(Дишай.)

Огледа се на примигващата светлина на факлата. Все още носеше дрехите от Естер. Все още имаха приличен вид, макар че не искаше да си спомня за засъхналите по ръкава й лиги на Разгут. На тръгване от пещерите беше оставила някои свои вещи, но те бяха още по-мръсни. Зачуди се дали някога отново ще познае простата наслада от пълен с дрехи гардероб и удоволствието да си подбере тоалет - чист тоалет, - с който да излезе на среща с... кого? Какъв й беше Акпва?