Донърджак
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Донърджак». Краткое содержание книги:
— Тогава доскоро.
Когато се качи в совалката, Дръм се свърза с телефонния си секретар. Имаше десет съобщения, всичките от Линк Крейн, получени на десетминутни интервали. Съдържанието им бе приблизително еднакво: „Дръм: можеш ли да зарежеш всичко и да ми помогнеш? Положението е извънредно. Ела на следните вирткоординати. Смятай се за нает с тройно по-голям от обичайния ти хонорар, включително разноските и каквото друго искаш. Линк.“
Детективът помисли малко и й прати кратък отговор: „Пристигам след трийсетина минути. Дръм.“
Веднага щом совалката се приземи, той отиде в сигурна станция за прехвърляне, нае дългосрочна кушетка и набра координатите, които му беше дала Линк. После излезе от сивата мъгла и се озова в розова градина. Алис Хазърд — този път не в ролята си на Линк Крейн — бе приклекнала край храст с цвят на мента, държеше цвете и методично късаше листчетата му.
Когато Дръм придоби плътна форма, тя скочи и се втурна към него. Прегръдката й го стресна, тъй като Линк избягваше каквито и да било физически контакти.
— Благодаря, че дойде, Дръм! Тук не можем да разговаряме — прекалено е открито. Ела с мен.
Детективът плъзна поглед по очевидно пустата градина, повдигна рошавите си вежди и я последва. Момичето вече беше успяло да се отдалечи на значително разстояние.
— Къде отиваме? — извика той. — През огледалото ли ще минем, или ще влезем в дупката на заека? Питам само от научно любопитство.
Тя забави крачка, за да му позволи да я настигне.
— Зад Северния вятър — доближила уста към ухото му, прошепна Линк — и това е първата тайна.
Дръм запремигва, но тя тръгна отново. Той забърза след нея. Познаваше Алис — или поне Линк — достатъчно, за да е убеден, че няма да получи повече отговори, докато не стигнат там, където отиват. Това обаче не му попречи да свърже изчезването на Лидия Хазърд във Вирту преди раждането на Алис с рождения ден и настроението на момичето. Стигнаха в къщата в края на овощната градина и детективът научи за случилото се с Амбри. Почти беше очаквал подобна информация.
Когато Алис завърши разказа си, Лидия му предаде онова, което двамата с Амбри бяха разбрали в института „Донърджак“. Алис като никога запази въпросите си за накрая.
— Искаш да кажеш, че баща ми е или е бил бог, така ли?
— Казвам само, че Амбри очевидно присъства в повече легенди, отколкото е съзнавал — отвърна Лидия. — Сид не го нарече бог — по-скоро легендарно въплъщение.
Дръм се подсмихна.
— Дева ражда дете след връзката си с бог. Звучи страхотно. Разбира се, повечето от тези хлапета са били момчета, нали? Изглежда, малко сте пообъркали нещата.
Лидия го зяпна, а Алис го изрита в пищяла.
— Дръм! Държиш се гадно!
Той само се ухили и скоро Лидия се разсмя заедно с него. Алис гледаше двамата възрастни така, сякаш са се побъркали.
— Извинявай, Алис — като продължаваше да се превива от смях, успя да изрече Лидия. — Трябва да е от стреса, но Дръм е прав. Цялата ситуация е направо абсурдна.
— Докато вие се хилите — сковано отвърна дъщеря й, — Амбри все още е в беда.
— Пленник е — поправи я Дръм, — което определено е различно. Това означава, че не е заплашен от непосредствена физическа опасност.
— Докато легионите на Небебог не потеглят на бой — уточни Лидия.
— С други думи — ако предположението ми е вярно — продължи детективът, — за известно време е в безопасност. Ако престане да ми се мръщи и пак си сложи шапката на Линк, Алис ще се сети, че имаме доста добра представа кога Небебог ще се нуждае от легионите си.
— За Празника на елшите!
— Точно така. Вече стигнахме до заключението, че Йерофантът на Църквата на Елиш трябва да разполага с някаква поддръжка във Вирту. Небебог отлично се вмества в тази картина: той е могъщ, влиятелен и особено ако се смята за върховно божество, лишено от изконните си права, най-вероятно ще има полза от прехвърлянето.
— Значи имаме време. — Алис се поотпусна. — Извинявай, че те ритнах.
Дръм нави крачола си и разгледа светлия си космат прасец.
— Няма синина, хлапе. Но наистина трябва да се успокоиш. Това не ти е като да се вмъкваш в чужди офиси, за да четеш чужди документи.
— Алис! Нима си го правила!?
— Може ли да обсъдим този въпрос по-късно, мамо? — бързо отвърна Алис. — Добре, вече съм спокойна, Дръм. Някаква идея откъде да започнем търсенето? Вирту е доста голяма.
— Кой е местният еквивалент на Олимп, Валхала или там, където боговете си окачват шапките, щом се приберат вкъщи?