Последният оракул
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #5
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-975-5
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният оракул». Краткое содержание книги:
Международен мозъчен тръст от учени, известни като Язоновците, е открил начин да манипулира и подсилва изкуствено способностите на аутистични деца, които проявяват специални таланти — в математиката, статистическите науки, изобразителното изкуство. Само че не са предвидили един неочакван страничен ефект от експеримента. Преди той да бъде проучен докрай, група ренегати сред Язоновците започва свои тайни експерименти с най-талантливите от децата. Целта им — да създадат глобален пророк на новото хилядолетие, когото да контролират и с чиято помощ да поведат човечеството към нова ера на световен мир… мир по собствените им мерки.
За да спре Язоновците, командир Грей Пиърс от Сигма форс се наема да разбули загадката на едни от най-прочутите прорицания в човешката история — тези на Делфийския оракул. Но може ли миналото да спаси бъдещето?
Монк го изслуша и кимна мълчаливо към момчето.
„Може би руснаците са постигнали по-голям успех, отколкото са можели да си представят“.
Така или иначе, като други велики хора, Пьотър беше платил окончателната цена. Сега никога нямаше да узнаят истината. И може би така беше по-добре.
Грей въздъхна и се отърси от обзелата го меланхолия. Сведе поглед към листа от книжката за оцветяване в ръката си. Явно сега, освен всичко останало, трябваше да е нащрек и за зловещи клоуни. Сгъна лисата на две и видя, че Саша е рисувала на гърба.
Разгъна листа, обърна го и впери невярващо поглед в рисунката.
Малък китайски дракон, нарисуван с черен молив, с чисти линии и точни детайли.
Кръвта се смрази във вените му. Ръката му се вдигна сякаш по своя воля. На врата си носеше верижка, а на верижката висеше сребърен медальон със същия този дракон, подарък от една убийца, обещание и проклятие едновременно.
Грей погледна към вратата. Възможно ли беше Саша да е видяла медальона? Винаги го носеше под ризата. Сведе поглед към рисунката с вътрешното убеждение, че откъдето и да е почерпило детето идеята си за дракона, не е било от неговия медальон.
Рисунката беше предупреждение, но не за клоуни. А после си даде сметка, че когато му беше дала листа, Саша сочеше отдолу-нагоре. От нейната гледна точка се е виждала обратната страна на листа, където нямаше никакви клоуни.
Детето беше имало предвид дракона.
И в тишината на стаята Грей потръпна от усещане за надвиснала заплаха. Устните му оформиха името, което вървеше с нея.
— Сейчан.
Епилог
Момчето седи до прозореца и се взира в здрачния свят навън. Още не е готово да излезе там. Все още има много неща, които да нагоди в синхрон с новото си обиталище. То не му е по мярка и в него му е трудно да мисли.
Вижда отражението си в стъклото — тъмна коса, дребни черти, познато лице. Но все още не го чувства като свое. С времето и това ще стане. Гледа и вижда листата, които се сипят от дърветата навън, носят се по вятъра.
Вече няма страх, дори когато листата стават повече. Онова, което се крие дълбоко в него, запълва със сянка и форма празнините. И резултатът все още му е по-познат и близък от собственото му отражение в стъклото. Знае, че това, което вижда, е лицето, което е носил преди.
Още помни мрака, черното море, в което се вихрят светлинки. Помни умиращото слънце в центъра, угасено, за да греят другите на свобода. Ала в последния момент момчето, което бе живяло тук преди, запази една тайна от всички тях. Докато напускаше тъмното мор на път към мястото отвъд, то беше изтеглило друга угасваща светлинка и я бе пуснало в празното тъмно море.
За да заживее отново.
Вятърът вън върти листата и сенки на спомени запълват празнините, оформяйки истинското лице на онзи, който обитава тялото сега.
Това старо лице с времето щеше да се забрави, но не и момчето, което даде живота си, за да се роди нещо ново. В сънищата си често вижда онова момче да тича през тревата, да изкачва хълм, да се обръща да маха за сбогом… а после изчезва.
Толкова е щастливо сега.
Новото момче в стола гледа през прозореца.
Някой ден и то ще тича навън.
Авторова бележка към читателите:
Истина или художествена измислица
Също като д-р Арчибалд Полк и аз започнах този роман, запленен от човешката интуиция. Съществува ли тя? Откъде идва? И както обикновено, реших да завърша това приключение, като изложа накратко откъде водят началото си много от идеите и фактите в книгата. И пак както обикновено, реших да ги разделя по теми.
Делфийският оракул — На легендите и историческите факти около оракула се спрях накратко в пролога. Дали пророчиците наистина са провиждали в бъдещето, може да се спори, но със сигурност знаем, че пророчествата им са изиграли своята роля в историята на западната цивилизация. Колкото до подробностите — като загадката на главната буква епсилон и странните халюциногенни газове — те са съвсем реални. На всеки, който се интересува по-подборно от този въпрос, препоръчвам страхотната книга на Уилям Дж. Броуд „Оракулът — изгубените тайни и скритото послание на древния Делфи“.