Младите лъвове [bg]

Докато наблюдаваше работещите на дъното пионери, той забеляза, че командирът им лично прикрепя дългия шнур към малките, невинни на вид заряди от динамит под моста, и се усмихна мрачно.

— Готово — намръщено каза пионерът, когато Християн се качи отново на пътя и мините бяха нагласени както беше наредил, — фитилът е прикрепен. Не зная какво смятате да правите, но аз го поставих, за да изпълня желанието ви. А сега, да го запаля ли?

— Не — отвърна Християн. — Ако обичате, махайте се оттука.

— Мой дълг е — надуто рече пионерът — да хвърля тоя мост във въздуха и трябва лично да се убедя, че задачата е изпълнена.

— Аз не искам да паля фитила — обясни Християн този път много по-любезно, — преди американците да дойдат съвсем близко. Ако желаете да останете дотогава под моста, мога само да ви поздравя.

— Моментът не е подходящ за шеги — рече с достойнство пионерът.

— Махайте се, махайте се! — заплашително и гневно закрещя Християн, спомняйки си колко успешно Харденбург прилагаше този трик. — След минута да ви няма тука. Вървете си, защото иначе може да пострадате. — Той се приближи към пионера и застана застрашително над него с конвулсивно потръпващи ръце, сякаш едва се сдържаше да не го повали в безсъзнание на земята.

Подофицерът отстъпи с пребледняло под шлема тлъсто лице.

— Преумора — дрезгаво избъбри той. — Ясно е, че сте се преуморили на бойните линии. Вие просто не сте на себе си.

— Хайде! — кресна Християн.

Пионерът се обърна бързо и тръгна към другия край на моста, където хората му вече го чакаха. Даде тихо някаква заповед и пионерите излязоха от канавките, като закрачиха нататък по пътя, без да поглеждат назад. Християн ги наблюдава известно време, като си наложи да не се усмихне, защото се боеше, че подобно нещо би развалило ефекта от случката в очите на собствените му войници.

— Подофицер — обади се дружинният куриер с още по-хрипкав и писклив глас, — капитанът чака…

Християн се обърна рязко към ефрейтора, сграбчи го за яката и го дръпна към себе си. Очите на човека се изцъклиха от страх.

— Още една дума — Християн го разтърси така грубо, че каската се смъкна от очите му и чукна болезнено носа му, — още една дума и ще ви застрелям! — После го тласна настрани.

— Ден! — извика той. От взвода при другия край на моста се отдели бавно един войник и се отправи към него. — Тръгвайте с мене — заповяда Християн, когато редникът се приближи. После, хлъзгайки се, започна да се спуска надолу по склона на оврага, като отбягваше внимателно малкия участък, който пионерите бяха минирали по негово указание. Посочи дългия фитил, който водеше от динамитния заряд към северната част на арката на моста и каза на мълчаливо застаналия до него Ден:

— Ще чакате тука и когато ви дам сигнал, ще запалите фитила.

Ден погледна фитила и въздъхна дълбоко.