Младите лъвове [bg]

— Колко време отсъства, Акерман? — попита Мейнард. — Два месеца?

— Четири седмици — отвърна Ноа.

— Четири седмици! — удиви се Колинс. — Четири седмици отпуска! Ей богу, бих искал да имам твоята дързост да постъпя така.

— Та ти изглеждаш чудесно, момченце — тупна го по рамото Райкър — Отпуската ти е била от полза.

Ноа впи очи недоверчиво в него. Очевидно това беше някаква нова шега и той неволно стисна ножа.

— След като ти офейка — рече Мейнард, — трима други те последваха и се изпариха. Ти даде пример на всички, знаменит пример. Дойде полковникът и направи Коукли на нищо пред всички. Искаше капитанът да му обясни каква била тая негова рота, в която хората се надпреварвали да прескачат оградата, заяви, че ротата била най-лошата в целия лагер, и какво ли не още. Мислех, че Коукли ще си пререже гърлото.

— Вземи — рече Бърнекер, — намерихме това под казарменото помещение и аз го запазих. — И той му подаде едно малко, завито в грубо платно пакетче.

Ноа го отвори и с недоумение погледна широко ухиленото бебешко, лице на Бърнекер. Вътре лежаха трите книги, малко плесенясали, но все още годни за четене.

Ноа поклати бавно глава.

— Благодаря — рече той, — благодаря ви, момчета. — После се обърна, да прибере книгите и остана известно време така, защото се боеше, че хората може да забележат разстроеното му лице. Той съзнаваше смътно, че помирението с армията е постигнато. Това примирие беше изградено върху безумни условия, дължеше се на заплахата на ножа и на неговия смешен престиж на човек, който се е опълчил срещу официалните власти, но все пак беше реално. Стоеше така, загледан с премрежени очи в измачканите книги върху леглото и заслушан във високата глъч на гласовете зад гърба му, разбирайки постепенно, че това примирие навярно ще бъде трайно, че дори би могло да се превърне в боен съюз.