Порно
- Автор: Уелш Ървин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Порно». Краткое содержание книги:
— Добре — отвръща той и ме последва.
Саймън пуска порно филм от листата, която се появява на екрана с каналите за възрастни. Избира един, който се казва: Rear Entry: In Trough The Out Door18.
— Това е жестоко! Никога не съм и подозирал, че онзи албум на Лед Цепелин е препратка към анален секс! Напълно потвърждава чувството ми, че Пейдж пада малко пророк, като Кроули, сещаш се и тям подобни дивотии.
— Защо гледаме това… — питам сънливо.
— Едно, за сексуален стимул и две — да нагледаме конкуренцията. Погледни това!
Жена лежи по гръб и някакъв тип я чука. Камерата се отдалечава и се вижда, че той намества краката й високо върху рамената си. Намекът е, че той я избутва, за да й го вкара анално, но при този ъгъл е невъзможно да се разбере дали наистина го прави. Забелязвам, че жената има огромни синини по китките, които дори отчасти са пожълтели. Това не е толкова смущаващо, колкото долнопробно и изгубвам и малкото интерес, който имам към филма. Истината е, че всъщност не си падам да гледам как други се чукат, скучно ми е. Матракът е страшно удобен, хотелския халат също и постепенно се унасям…
Събуждам се и чувствам хлад, халатът ми е отворен, коланът развързан и над мен виждам надвесен Сик Бой, който усърдно мастурбира. Рязко се загръщам.
— Мамка му… Всичко развали — разочаровано простенва той.
— Какво… Мастурбираш върху мен!
— Е, и?
Повдигам се притеснено.
— Защо просто не кажеш да си сложа синьо червило и да се престоря на умряла?
— О, не — казва той. — Не става дума за некрофилия. Далеч по-невинно е. Просто отдавам почит! Никога ли не си чувала за Спящата красавица, по дяволите?
— Не искаш да се любим, а предпочиташ да мастурбираш и да гледаш долнопробно порно! Що за шибана почит е това, Саймън?
— Ти не разбираш… — мърмори той, смърка, носът му тече като чешма. — Имам нужда от малко… малко шибана перспектива!
— Имаш нужда от по-малко шибана кока! — извиквам, но някак вяло, защото наистина имам нужда от сън.
И докато се опитвам да заспя, чувам как той продължава да опява:
— Ей… Ти пушиш твърде много трева и говориш глупости, но аз и затова те обичам. Недей да се променяш. Тревата е велика дрога за гаджета, трева и екстази. Толкова се радвам, че не си на кока. Това е мъжка дрога, на жените не им понася. Знам какво ще кажеш, че съм сексист. Но, не, това е наблюдение, признаващо различията между мъжете и жените, което всъщност означава приемане на женската автономност, което пък е чисто феминистко отношение. Така че, аплодисменти, бейби, аплодисменти… — казва той и излиза от стаята.
Когато чувам вратата да се трясва, само си помислям — слава богу и амин!
73. Мръсен № 18752
Криволича по тесните странични улички на път обратно към Кроазет и оглеждам в детайли всичко, прогаряйки неизтриваеми отпечатъци от града в мозъка си. Преценявам гаджетата като опитен фермер добитъка на Айлингтънската Кралска Експозиция. Долавям къткането на пиленцата на сексуалния пазар, само един проучващ поглед ми е достатъчен, за да получа пълна преценка и да определя цената. PR-и, които напрегнато цвъртят с парализирани усмивки по мобилните си телефони, сноби, които обикалят магазините, наивни туристи със самари, всички те са обект на „небрежен“ всепоглъщащ поглед.
Продуцентството е голям дразнител. Защо пък да спре човек с порното, защо да не направи истински филм? Докопваш пари от лотарията и давай. Всички са се юрнали. Всеки топ-гангстер съзнава, че най-добрият престъпник е бившия престъпник. Събери капитал и влез в легалния бизнес веднага, щом се отвори подходящата възможност. Не ти трябват разправии, пандизът е за такива като Бегби, които въпреки всичките си пози си остават губещи и жертви. На младини бива, шест месеца на топло са напълно достатъчни, един вид образование.
Ако след шест месеца в панделата не си разбрал урока обаче — край с теб. Никой не обича затвора, но някои нещастни копелета просто не го мразят достатъчно. Кан е мястото, където искам да бъда. Представя опции. Не е въпросът в това, че просто не е Лийт или Хакни, не става дума за физическото място, става дума за вътрешно състояние. Вече не съм онзи отчаян далавераджия, който няма нищо за продаване. Разбирам, че без значение колко съм бил печен навремето, никога не съм могъл да избегна онази своя лека предвидимост, онзи привкус на отчаяние. Не бих и могъл, защото когато нещата станеха сериозни, аз бях само фасада и нямах нищо, което да извадя реално на пазара.
Най-сетне, след като събрах на едно място куп потни тела и заснех резултатите, имам какво да продавам, нещо, което се цени. Нещо, което съм сътворил. Саймън Уилямсън има продукт, Сик Бой не съществува. Това е бизнес, нищо лично. Аз промоцирам един филм на Саймън Дейвид Уилямсън.
18
Задният вход: навътре през вратата за навън. — Б.пр.