Врагът на Господа

— Ако не дойдете — отговори той, — моят крал и господар ще приеме, че е във война с вас и в такъв случай ще има нужда от всичките си войници. Дори от тези, които пазят жена ви и детето.

— Та неговите християни — врътна брадичка Артур към Сенсъм — да могат да ги убият.

— Тя може винаги да се покръсти! — вметна Сенсъм и стисна кръста, който висеше върху черното расо на гърдите му. — Аз ще гарантирам нейната безопасност, ако се покръсти.

Артур се вторачи в него. След това съвсем целенасочено се изплю право в лицето му. Епископът се дръпна назад. Забелязах, че на Борс това му се стори много забавно и предположих, че великият боец на Ланселот не храни особено добри чувства към личния свещеник на краля. Артур отново се обърна към Борс.

— Кажи ми за Мордред — настоя той. Борс сякаш се изненада от този въпрос.

— Няма нищо за казване — заяви той след кратка пауза. — Той е мъртъв.

— Ти видя ли тялото му?

Борс се поколеба, после поклати глава.

— Бил е убит от човек, чиято дъщеря е изнасилил. Не знам нищо повече от това. Освен че моят крал дойде в Думнония, за да потуши бунтовете, разразили се след смъртта на Мордред — тук Борс замълча, сякаш очакваше, че Артур ще каже още нещо, но никой не проговори, затова той само погледна към луната и напомни — Имате време до пълнолуние да решите — и се обърна да си върви.

— Един момент! — викнах аз и Борс отново се обърна. — А аз?

Той ме погледна право в очите.

— Какво ти? — попита презрително.

— Убиецът на дъщеря ми не иска ли и аз да му дам клетва за вярност?

— Моят крал не иска нищо от теб.

— Тогава му кажи, че аз искам нещо от него. Кажи му, че искам душите на Динас и Лавейн и дори това да е последното нещо, което ще направя на тази земя, аз ще взема тези души.

Борс вдигна рамене като че ли смъртта на близнаците нямаше никакво значение за него и отново погледна към Артур.

— Ще ви чакаме в Каер Кадарн, лорд — каза той и си тръгна. Сенсъм остана и започна да вика срещу нас как Христос идвал и всички езичници и грешници щели да бъде пометени от лицето на земята преди този щастлив ден. Аз го заплюх и последвах Артур. Сенсъм тръгна по петите ни, продължавайки да крещи, но изведнъж го чух да ме вика. Не му обърнах внимание.

— Лорд Дерфел! — викна той пак. — Ти господар на курви! Любовник на курви!

Знаеше, че ще предизвика гнева ми с тези обиди, но най-малко от всичко искаше да ме гневи, просто искаше да привлече вниманието ми.

— Не исках да ви обидя, лорд — изломоти той бързо, щом се обърнах и тръгнах към него. — Трябва да говоря с вас. Бързо! — Той хвърли поглед, за да се увери, че Борс не може да ни чуе, после отново закрещя за покаяние, преструвайки се, че продължава своята проповед пред мен. — Мислех, че вие с Артур сте мъртви — каза той тихо.

— Ти организира засадата срещу нас — обвиних го аз. Той пребледня.