Принц на драконите
- Автор: Роун Мелани
- Серия: dragon prince #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мина Цонева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Принц на драконите». Краткое содержание книги:
Мнозина смятаха, че Пустинята е безжизнена. С изключение на някои усамотени кътчета, тук нямаше дървета, треви и цветя. Сред голата пустош не трепваха гласове на зверове и птици, нямаше реки с проблясващи във водите им риби, не кълняха жита, не зрееха плодове сред пищна зеленина на разлистени клони. Пустинята не приличаше на нито едно от местата, където Шонед бе живяла преди, и въпреки всичко знаеше, че в нея има живот — долавяше го със сетивата си на фаради. Пустинята живееше в милионите различни цветове.
Усети движение в преддверието и се обърна. Усмихна се, като видя ярките дрешки на племенника си Тилал. Пристъпи към него и сложи платнена шапка върху самурените му къдрици.
— Ето, премяната ти е напълно готова. Иди да се видиш в огледалото.
Детето се огледа и в широко отворените му очи заблестя радост.
— О! Ти си съчетала цветовете на Речен бяг с тези на моя господар!
— Когато станеш рицар, туниката ти също ще бъде украсена така: в синьо и сребърно — цветовете на Роан, и зелено и черно — собствените ти цветове. Ако баща ти няма нищо против, разбира се.
— Мама страшно ще се зарадва — върху устните на детето просия лукава усмивка.
Шонед не успя да скрие смеха си. За да не издаде липсата на уважение към снаха си, тя се обърна към прозореца и се взря във вътрешния двор на крепостта. Долу конете бяха оседлани и напълно готови. Войниците пълнеха кожените си мехове с вода от кладенеца, а между тях крачеше Оствел и проверяваше по списък дали е приготвено всичко необходимо. Видът му я подсети за нещо и тя махна с ръка на детето да отиде при нея.
— Оствел даде ли ти кесията от майка ти? По пътя ще видиш много неща, които ще искаш да си купиш, но не забравяй да си оставиш пари и за Риалата.
— Взех само половината. Надявам се да ми стигнат за новите струни, които искам да купя за лютнята на Оствел.
Шонед учудено повдигна вежди — Оствел не бе докосвал лютнята отдавна и не само защото струните се бяха износили — помисли си тя с тъга. След като Камигуен вече никога нямаше да чуе музиката му, никой не можеше да го убеди да вземе отново инструмента в ръцете си.
— Накарах го да обещае, че ще научи Риан да свири — сякаш бе прочел мислите й Тилал.
— Колко умно си го измислил! Жалко, че сама не се сетих за това. — Тя взе няколко монети от една купа върху обемистия скрин и ги подхвърли игриво на Тилал, който се разсмя и чевръсто ги улови във въздуха. — С тези пари ще купиш струни, а своите ще похарчиш за нещо друго.
— Благодаря, господарке! Сега ще мога да си позволя и някои неща, които бях намислил.
— Например?
— Тайна!
— Дори и за мен? — попита лукаво тя. Детето се поколеба.
— Ами… да. Сърдиш ли се?
— Не, разбира се. Но искам да купиш нещо за самия себе си, Тилал — Риан и без това има достатъчно играчки. — Тя се засмя при вида на широко отворените от почуда очи на момчето, разбрало, че е прочела мислите му. Не й беше трудно. Мъничкият егоист се бе променил доста, откакто пристигна в Цитаделата, и всяка от промените беше за добро. — Майка ти изпрати тези пари да си купиш някои неща, които самият ти силно желаеш — напомни му тя. — Няма нищо лошо в това от време на време да си направиш по някой малък подарък.
— Благодаря ти, лельо Шонед — каза детето и прибра монетите в джоба си. Откъм двора се разнесе гласът на Валвис и Тилал извика в отговор през прозореца:
— Идвам! — обърна се и спря пред огледалото да се види още веднъж.
— Изглеждаш много важен — подразни го Шонед. — А след няколко години ще харчиш всичките си пари само за да впечатлиш дамите. — Тя подреди гънките на леката му наметка. — Няма да разрешаваш на господаря да язди прекалено дълго в жегата, нали? И ще следиш дали се храни достатъчно, не само в залата, но и в покоите си. Знаеш го какъв е.
— Така си е — обади се от прага Роан. — Всички си го знаем какъв е. Тилал ще ме следи зорко и аз ще се върна охранен, дебел и невредим, най-многото, което ми се разрешава, е да си счупя някой нокът. Мила ми съпруго, прекалено много се тревожиш за мен — той закачливо нахлупи шапката на детето до ушите. — Това да ти е за урок — да си избереш жена, която да не те смята за десетгодишен и да е сигурна, че можеш сам да се грижиш за себе си.