Синя луна

— Кръгът е затворен — каза Линус. — Трябва да следваш заповедите ми.

Демонът му изсъска и звукът отекна болезнено в черепа ми. Той се обърна и се втренчи в мен, въпреки че нямаше очи. Вече бях до очертанията на кръга. Видях, че Шарлот е затворила очи и внезапно осъзнах какво прави. Молеше се.

Застанах на колене до кръга. Не го усещах. А това означаваше, че той няма власт над мен. Не можеше да ми попречи да вляза в него, нито да ме задържи в себе си.

— Тя е непорочна, Линус. Има чисто сърце и душа. Не е подходяща за жертвоприношението.

— Непорочните са рядко и хубаво угощение за моя господар.

— Не, не можеш да нахраниш това нещо с душата й, Линус. Тя е предопределена и това нещо не може да я докосне.

Демонът се отдръпна възможно най-далеч от Шарлот. Не изглеждаше доволен.

— Дай му заповед, Линус — каза Найли.

— Предлагам ти жертвоприношение от плът, кръв и душа. Приеми моя дар и изпълни повелята ми.

Демонът се размърда и надвисна над Шарлот. Щракна с клюн до лицето й и тя изпищя. Молитвите й секнаха и съществото се изсмя — звук, който приличаше на стържене на метал.

— Това е защитен кръг срещу злото, нали, Линус? Само срещу злото.

— Ти си некромант — рече Найли. — Ти си зло.

— Не вярвай на всичко, което си чул или прочел, Найли.

Демонът протегна към луната пръсти: пръсти, които завършваха с черни остриета. Шарлот отвори очи и изкрещя. Сега трябваше да кажа „Отче наш“, но не можех да си спомня думите. Помнех единствено за Рождеството.

— „В тая същата страна имаше пастири, които нощуваха на полето и пазеха нощна стража при стадото си — пристъпих в кръга. Не ми се случи нищо. Той можеше да възпира единствено злото. А аз не бях зла. — И ето, яви се пред тях Ангел Господен, и слава Господня ги осия; и се изплашиха твърде много.“

Демонът затрака с клюн към мен и размаха острите си като бръсначи нокти подобно на перки на вентилатор, но не ме докосна.

— „И рече им Ангелът: не бойте се: ето, благовестя ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци — коленичих и започнах да развързвам Шарлот. Щом извадих кърпата от устата й, тя зарецитира заедно с мен: — Защото днес ви се роди в града Давидов Спасител, Който е Христос Господ.“

Прегърнах голото тяло на Шарлот. Тя се притисна в мен и се разплака, а аз се разплаках заедно с нея. И разбрах, че е крайно време да напуснем кръга, защото помнех само още три стиха.

— „И ето ви белег: ще намерите Младенец повит, лежащ в ясли.“

Шарлот не можеше да стои на краката си и се наложи едва ли не да я нося. Когато наближихме очертанията на кръга, се спънахме и демонът се нахвърли върху нас, като щракаше ужасяващо с клюн.

— „И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше… — рецитирах като молитва и не откъсвах очи от грижливо очертания кръг — Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!“64