![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
Знаех, че Шарлот гледа всичко, но това вече не ме интересуваше. Исках само да целувам тези жени, да ги докосвам навсякъде, както те докосваха мен, защото отварата, която бях изпил, без съмнение премахваше всякакви задръжки и едновременно с това забавяше естествения ритъм на мъжа при подобни обстоятелства. Струваше ми се, че имам цялото време на света.
В стаята притъмня, музиката стана по-успокояваща. Страстта ме поглъщаше все повече, бавно, прелестно. Накрая превзе напълно сетивата ми и то по някакъв крайно необичаен начин. Една от жените, мека и гъвкава в ръцете ми, ми показа лента от черна коприна. Напълно се обърках, когато я завърза на очите ми.
С какви думи да обясня как това разпали пламъка в мен? Сега, със завързани очи като Купидон, аз изгубих и последните капки благоприличие, които ми бяха останали.
В опияняващия мрак възседнах своята жертва и усетих как ръцете ми се плъзгат през гъста коса. Устни се впиха в мен, силни ръце ме задърпаха надолу, към меки гърди и коремче, към сладка, ароматна женска плът. Изкрещях от възбуда и изгубих душата си. Изведнъж превръзката бе дръпната от главата ми, аз погледнах надолу в сумрака и видях под себе си Шарлот. Очите и? бяха затворени, устните и? - открехнати, лицето и? бе зачервено от екстаз, също като моето.
Бяхме само двамата в леглото! В малката къща нямаше никой друг.
Скочих като безумец и се дръпнах от нея. Но злото беше сторено. Вече бях стигнал до самия ръб на скалите, когато тя ме настигна.
- Какво ще правиш? - изпищя тя. - Ще скочиш в морето?
Не и? отговорих, но се вкопчих в нея, за да не падна. Ако не ме бе издърпала обратно, сигурно щях да съм мъртъв. Не можех да мисля за друго, освен че тя е моя дъщеря, моя дъщеря! Какво бях направил?
И въпреки че знаех, че е моя дъщеря, и си го повтарях, аз се обърнах към нея, сграбчих я и я притеглих към себе си. Дали исках да я накажа с целувки? Как е възможно гневът и страстта да се смесят така? Никога не съм участвал в превземане на град, но дали войниците изгарят от страст така, когато разкъсват дрехите на пищящите си пленнички?
Знаех само, че мога да я прекърша в похотта си. И когато тя отметна глава назад и въздъхна, аз прошепнах:
- Дъще моя. - И зарових лице в голите и? гърди.
Сякаш страстта ми никога нямаше да угасне, толкова голяма беше. Тя ме повлече към стаята, защото иначе щях да я обладая на пясъка. Грубостта ми не я плашеше. Издърпа ме обратно в леглото. Никога, от онази нощ с Дебора в Амстердам, не бях изпитвал такава наслада. Не можеше да ме спре дори огромната нежност, която изпитвах към нея.
- Ти, глупава малка вещица - изкрещях и? аз, а тя го прие като целувка. Извиваше се под мен, надигаше се да ме посрещне, когато се навеждах към нея.
Накрая паднах на възглавниците. Исках да умра. И отново да я обладая.
Ако не съм откачил напълно, мисля, че го направих още два пъти преди изгрев. Но бях толкова пиян, че не съм сигурен в нищо, освен че тя притежаваше всичко, което съм жадувал у една жена.
Късно през нощта си спомних какво се е случило и започнах да я оглеждам, сякаш да опозная и нея, и красотата и?. Тя спеше и нищо не пречеше на съзерцанието ми - о, да, сетих се с горчивина за сарказма и? към мен, но наистина я наблюдавах, Стефан - и научих повече за жените в този час, отколкото през целия си живот.
Колко красиво бе младото и? тяло, колко твърди и сладки на допир бяха младите и? крайници, свежата и? кожа. Не исках да я събудя и да ме погледне с онези мъдри и лукави очи. Исках да заплача заради всичко случило се.
Тя се събуди и ние поговорихме малко, но си спомням повече онова, което видях, отколкото думите, които си казахме.
Отново си играеше с мен, караше ме да пия нейната отрова. Бе добавила във виното още повече от нея, защото сега бе още по-настоятелна и нетърпелива да узнае мислите ми. Седеше на леглото, златната и? коса се спускаше по раменете и?, същинска лейди Годайва. Отново се чудеше как така съм видял Лашър в каменния кръг в Донелайт.
И тогава, сигурно от отварата, Стефан, аз като че пак попаднах там! Чух скърцането на каруцата и видях моята прекрасна малка Дебора, а в далечината прозрачната фигура на тъмнокосия мъж.
- Той искаше да се появи пред Дебора - чух се да обяснявам. - И това, че съм го видял, само доказва, че всеки би могъл да го види, че той може по някакъв странен начин да приема физическа форма.
- Да, но как го прави?
И отново зарових в паметта си за всичко, което бях прочел в писанията на древните.
- Ако това същество може да ти носи бижута, значи може да събира и малки частички материя, за да създаде човешка форма.
За миг отново се озовах в Амстердам, в леглото с моята Дебора, и отново чух думите и?. Разказах всичко това на дъщеря си, на вещицата в прегръдките ми, която ме наливаше с вино, което сигурно щях да пия още хиляди пъти, преди да ме освободи.