![Полунощ [calibre 1.6.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/1/9/4/1/polunoshch-calibre-1-6-0-download.jpg)
Электронная книга - «Полунощ [calibre 1.6.0]». Краткое содержание книги:
- Не, ние сме съвсем различни. Ние извличаме познанията си от наблюденията и опита! Ние сме хора на новото време, ние сме като хирурзите, лекарите и философите, не сме духовници!
- И какво от това? - изсмя се тя.
- Духовниците търсят откровения в Писанието. Когато ти разказвах за старите приказки за демони, исках да привлека вниманието ти към дестилираното знание. И нямах предвид демонологиите, защото те са отрова. Трябва да се чете само стойностното и да се отхвърли останалото.
Не получих отговор.
- Дъще моя, казваш, че си образована, тогава виж баща ми - хирург в Лайденския университет, човек, който отиде в Падуа да се учи, а после и в Англия, за да слуша лекциите на Уилям Харви17. Научил е и френски, за да можа да чете писанията на Паре18. Все велики лекари, които са оборили схващанията на Аристотел и Гален. Те са се учили от дисекциите на трупове, както и от дисекции на живи животни! Те са се учили от наблюдението! Това е и нашият метод. Искам да наблюдаваш това нещо, да наблюдаваш какво върши! И твърдя, че то погуби Дебора. То е погубило и Сузан.
Мълчание.
- О, но ти ме подтикваш да го изуча по-добре. Да подходя към него, както би подходил лекар. И тогава ще се свърши с тия заклинания и тем подобни.
- Точно затова съм тук - въздъхнах аз.
- Не, ти дойде тук не само за това - каза тя и ми отправи най-очарователната и дяволита усмивка. - Ела сега, нека бъдем приятели. Пийни с мен.
- Мисля, че трябва да си лягам.
Тя се изсмя.
- Аз също. Но по-късно.
И отново бутна чашата към мен. Аз я поех и отпих от любезност. Отново усетих онова странно опиянение.
- Не, не искам повече - рекох.
- Но това е най-хубавото ми бордо, трябва да го изпиеш. - Подаде ми чашата.
- Добре, добре - казах аз и я изпих.
О, Стефан, нима тогава не знаех какво ще се случи? Нима даже в същия този момент, над ръба на чашата, не се взирах в сочната и? малка уста и в прекрасните и? малки ръце?
- О, сладка, красива Шарлот - казах и? аз. - Само ако знаеш колко те обичам. Ние говорихме за любов, но аз не ти казах…
- Зная, зная - прошепна ми тя нежно. - Не се тревожи, Петир, зная. - Стана и ме хвана за ръката.
Светлините долу като че танцуваха из дърветата, танцуваха като светулки. Самите дървета изглеждаха почти живи и сякаш ни наблюдаваха. Нощното небе се издигаше все по-високо, а озарените от луната облаци покриваха звездите.
- Ела, мили мой - каза тя и ме повлече надолу по стълбите.
Защото, Стефан, в този момент краката ми бяха съвсем омекнали от виното.
Като че в същия миг започна някаква тиха музика, ако мога да я нарека така, защото всъщност тя се изпълняваше изцяло от африкански барабани и от зловещ, печален рог. В един момент това ми харесваше, в следващия обаче - не.
- Остави ме, Шарлот - казах и?, защото тя ме дърпаше към скалите. - Трябва да си легна.
- Да, разбира се.
- И защо ме водиш при скалите, скъпа моя? Искаш да ме бутнеш в морето?
Тя се изсмя.
- Твърде хубав си, въпреки цялата ти скованост и холандските ти маниери! - Затанцува пред мен, косата и? се развяваше на вятъра - гъвкава фигура на фона на тъмното проблясващо море.
О, каква красота. Бе по-красива дори от моята Дебора. Аз сведох поглед и видях, че стискам чашата в лявата си ръка. Много странно, защото тя я пълнеше отново, а аз бях толкова жаден, че я изпих.
Шарлот пак ме хвана за ръка и ми посочи някаква стръмна пътечка надолу, която минаваше опасно близо до ръба. Но в края и? видях някакъв покрив, светлина и нещо като варосана стена.
- Нима мислиш, че съм неблагодарна за това, което ми каза? - прошепна тя в ухото ми. - Благодарна съм. Трябва да поговорим още за твоя баща, лекаря, както и за останалите мъже, които спомена.
- Мога да ти разкажа много неща, но не и ако възнамеряваш да ги използваш за зли цели. - Огледах се и се препънах, опитвах се да видя робите, които биеха барабаните и надуваха рога, със сигурност бяха близо. Музиката като че отекваше в скалите и в дънерите на дърветата.
- О, значи вярваш в злото! - изсмя се тя. - Ти си човек на ангелите и дяволите и сам предпочиташ да бъдеш ангел, като архангел Михаил, който изгонил дяволите в ада. - Прихвана ме, за да не падна, гърдите и? се притиснаха в мен, меката и? буза докосна рамото ми.
- Не ми харесва тази музика - рекох. - Защо я свирят?
- Защото ги прави щастливи. Плантаторите тук не се замислят особено какво би направило робите им щастливи. Ако се замисляха, щяха да получават повече. Но май пак се връщаме на въпроса за наблюденията. Ела сега, очакват те големи удоволствия.
- Удоволствия ли? Но аз не искам удоволствия. - Езикът ми отново бе надебелял, главата ми се въртеше, а и никак не можех да свикна с тази музика.