Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Бракио се загледа в един от наемниците, който въртеше златна огърлица над главата си.
- Мъжете няма да са доволни, че трябва да предадат плячката.
- Винаги е така, но ако сме единни, ако им предоставим подобаващо занимание за отвличане на вниманието, ще се поддадат. Каква е числеността ни в момента, Дружелюбен?
- Сто четиресет и трима - отвърна сержантът.
Джубаир поклати глава при това поредно доказателство за пълното безверие на човечеството:
- Дружината се топи с обезпокоителни темпове.
-Не можем да си позволим повече дезертьорство - каза Коска. -Предлагам конете да бъдат събрани, оградени и поставени под охраната на доверени мъже.
- Рисковано. - Бракио се почеса с тревожно изражение на лицето между гънките на двойната си брадичка. - Имаме няколко доста плашливи...
- Ами, коне, какво да ги правиш? Погрижи се. Джубаир, искам една дузина от най-добрите ти хора да са в готовност - малката ни изненада трябва да мине по план.
- Вече очакват заповедите ти.
- Каква изненада? - попита Темпъл. Бог му беше свидетел, нямаше сили да понесе повече вълнения.
Старецът се ухили:
- Разгласената изненада не е никаква изненада. Не се тревожи! Убеден съм, че ще одобриш постъпката ми. - Темпъл обаче далеч не беше убеден. Неговата идея за правилна постъпка и тази на Коска намираха все по-малко пресечни точки в последно време. - Тогава всички на работа, докато аз говоря на момчетата.
Той изпрати с поглед отдалечаващите се капитани и усмивката му постепенно се стопи, а очите му се присвиха подозрително.
- Нямам никакво доверие на тези копелета.
- Не - каза Дружелюбния.
- Аз също - добави Темпъл. И беше самата истина, единственият, на когото имаше по-малко доверие, в момента стоеше до него.
- Искам вие двамата да се погрижите за преброяването на съкровището ни. Искам всичко до последната монета да е описано и прибрано на сигурно място.
- Преброено? - попита Дружелюбния.
- Разбира се, стари приятелю. Също така се погрижи във фургона да има вода и храна, конете да са впрегнати и готови за път. Ако положението стане... грозно, може да се наложи да потеглим незабавно.
- Осем коня във впряга - каза Дружелюбния. - Четири двойки.
- А сега ми помогни да се кача горе. Трябва да произнеса реч.
След изобилие от гримаси и пъшкате Стареца се покатери на капрата, а оттам - на покрива на фургона. Подпря се на дървения парапет и обходи лагера с поглед. В този момент онези, които не бяха напълно погълнати от заниманията си, започнаха да скандират и постепенно пред фургона се оформи гора от вдигнати оръжия, бутилки и недоядени парчета месо. Изморени от товара, тримата стовариха безцеремонно прясно коронясаната кралица на Съюза с писък в калта и обраха всичките й бижута.
- Коска! Коска! Коска! - ревеше тълпата, а Стареца свали шапката си, приглади снежнобялата си коса назад и разпери ръце да приеме овациите.
Някой сграбчи цигулката на беззъбия свирач и я разби на парчета, след което, за да е сигурен, че ще пази тишина, го фрасна с юмрук в устата.
- Славни мои съратници! - изрева Коска. Времето може и да бе притъпило някои от способностите му, но силата на гласа му беше непокътната. - Справихме се добре! - Надигнаха се нови овации. Някой хвърли нагоре шепа монети и около него настана грозно стълпотворение. - Тази вечер ще празнуваме! Тази вечер ще пием, ще пеем, ще се веселим така, както подобава на герои след триумф, достоен за старите времена. -Тълпата изрева, раздадоха се братски прегръдки и тупане по гърбовете. Темпъл се замисли дали героите от старите времена щяха да празнуват изхвърлянето на дузина старци от ръба на скала. Много вероятно. Такива са те, героите.
Коска вдигна ръка да въдвори тишина и тя щеше да е почти пълна, ако не беше шумното мляскане - един от наемниците и една курва бяха започнали вече веселбата.
- Преди да започне празненството обаче, за съжаление, ще има малко счетоводство. - Темпъл забеляза моментална промяна в настроението на тълпата. - Всеки ще предаде плячката си... - Надигна се недоволно мърморене. - Цялата плячка! Никакво гълтане на монети, никакви пръстени в задниците! Повярвайте ми, на никого няма да му е приятно да ги търси там. - Чу се отчетливо освиркване от няколко места. - По този начин прекрасното ни съкровище ще бъде правилно оценено, описано и прибрано на съхранение зад три ключалки в ето този фургон, откъдето по-късно, когато стигнем обратно в цивилизацията, ще бъде разпределено според правилника!