Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
Някои от децата се спогледаха усмихнати, защото знаеха, че семействата им вървят по следите им, а оставените тела са съобщение за тях. Евин я настигна, докато вървяха, и й прошепна на езика на драконовите хора:
- Довечера ще бягаме.
Тя кимна в съгласие.
Тъмнината се спусна, нямаше звезди и луна, а снегът се стелеше - гъст и мек. Роу чакаше и трепереше. От напрежение и нетърпение да тръгнат и от страх, че ще ги хванат. Лежеше заслушана в дишането на външноземците: на Шай - забързано и тихо, на Савиан - дълбоко и с хриптене, идващо сякаш от дълбините на гърдите му, в мърморенето на старата жена дух всеки път, когато се обърнеше на другата страна - говореше повече на сън, отколкото през целия ден. Чака търпеливо, докато не дойде ред на стария Суийт - него Роу взе за най-бавен - да застане на пост. Когато го събудиха, той отиде, мърморейки недоволно, до другия край на лагера и седна там. Тя докосна рамото на Евин, той се обърна и кимна, после докосна рамото на детето до него и така, един по един, те се измъкнаха от постелите и се запромъкваха тихомълком в тъмното. Роу разтърси рамото на Пит и той се надигна и седна.
- Да вървим - каза му тя, но той просто примига учудено. - Да вървим! - изсъска му Роу и го стисна за ръката.
Той поклати глава:
-Не.
Тя започна да го тегли да става, но той се дръпна и извика:
- Никъде няма да ходя! Шай!
Някой отхвърли завивката си, нещо издрънча, в лагера настана суматоха. Роу пусна ръката на Пит и хукна с всички сили. Прегази снега, навлезе между дърветата, спъна се в корен и се претърколи, но скочи на крака и продължи да тича. Тичаше презглава, напрягаше сили, този път щеше да успее. Изведнъж нещо ужасно тежко се стовари отзад върху сгъв-ката на коленете й и тя падна по очи.
Роу изпищя, започна да рита и да удря с юмруци, но все едно се бореше със скала, с дърво, с цялата могъща земя. Тежестта се прехвърли върху кръста й, после върху гърдите й, прикова я безпомощна към земята. Във вихрушката от летящ сняг видя Евин, извърнат през рамо, и тя протегна към него ръка:
- Помогни ми!
После той изчезна в тъмнината. Или тя изчезна, не беше сигурна.
- Проклет да си! - изкрещя Роу, разплака се, продължи да се дърпа, но напразно.
- Вече съм проклет достатъчно - чу гласа на Лам в ухото си. - Но няма да те изгубя отново. - Той я стисна така силно в прегръдката си, че тя не можа да си поеме дъх.
И така свърши всичко.
ЧАСТ V
НЕПРИЯТНОСТИ
Всяка земя на този свят ражда злодеи. После, след време, други злодеи ги убиват в името на всеобщото добро.
Емерсън Хау
Преброяване
Помирисаха Бийкън, преди да са го видели. Миризмата на печено месо подкара прегладнялата тълпа в безогледна надпревара надолу по склона - блъскаха се, препъваха се из дълбокия сняг. Оказа се, че една предприемчива търговка беше избрала да разположи скарата си над лагера, високо горе на склона. За нейна беда никой от наемниците не беше в настроение да плаща. Изблъскаха я безцеремонно настрани и опоскаха нареденото по скарата до последния хрущял - по-опустошителни от рояк скакалци. Дори суровото месо след кратки сблъсъци, естествено, беше погълнато за секунди. В бъркотията около скарата един от наемниците беше свършил с ръка върху нажеженото желязо и сега клечеше в снега, стенеше от болка и стискаше нашарената си с черни черти длан, когато Темпъл мина покрай него, сгушен в палтото си.
- Що за хора са това? - промърмори Шай. - По-богати от Хермон, а продължават да крадат.
- Вършенето на злини се превръща в навик - отвърна той през тракащи зъби.
Явно миризмата на печалба се беше разнесла чак до Крийз, защото в лагера кипеше оживление. Още няколко гробници бяха изринати от снега, а между тях бяха вдигнати нови бараки, чиито комини бълваха дим. Нови амбулантни търговци бяха разпънали сергии, нови курви - дюшеци, до един строени и готови да посрещнат смелите покорители на новия свят. Цените биваха скрито-покрито променяни в момента, в който търговците с типичния за алчните си души нюх забелязваха количеството злато и сребро, с което бяха натоварени наемниците.
Коска беше единственият ездач и водеше процесията на гърба на изтощено муле.
- Привет! - Бръкна в една от чантите на седлото и небрежно подхвърли шепа златни монети във въздуха. - И честит рожден ден на всички!
Една сергия биде преобърната с краката нагоре, раздрънчаха се тенджери и тигани, хората се хвърлиха стремглаво на земята и в краката на мулето на Стареца настана истински бой - приличаха на гълъби, на които някой е подхвърлил шепа просо. Един измършавял цигулар, несломим от липсата на пълен комплект струни, подхвана игрива мелодия и заподскача сред наемниците с широка беззъба усмивка на уста.