Кървав лабиринт

— Ясно ми е, че е подготвял всичко предварително, но това е наистина невероятно. Проговори ли?

— Де — изфъфли Крис през напоената с кръв кърпа, която притискаше към носа си. — Дито дума.

— Не иска адвокат, отказва да говори. Не желае дори да признае, че се казва Андерсън. — Карол се отпусна на един стол и се обърна към Тони. — Открихме в якето му ректални супозитории, както и шишенце с антиретровирусен препарат. Разполагаме със свидетели, които могат да потвърдят връзката му с жертвите, както и че е имал достъп до отровна градина. Но аз бих предпочела самопризнание. Да имаш някакви нови блестящи идеи?

— Позволи ми да поговоря с него.

— Знаеш, че не се прави така — възрази Карол.

— Но сме го правили и преди.

— Само че не в случай като този, когато ще ни наблюдават под лупа, защото става дума за убиеца на Роби Бишоп.

— Той и без това не говори, Карол. Какво може да загубиш?

Тя отклони поглед. Желанието й да постъпва по правилата се бореше със съзнанието, че ще й бъде необходимо самопризнание. Съзнаваше, че подчинените й я наблюдават, че всеки от тях се надява тя да направи необходимото, за да приключат окончателно и задоволително случая.

— Добре — въздъхна тя. — Но само след като му отправим законното предупреждение и ако той даде съгласие разговорът да се записва.

— Прието — отвърна Тони.

Той се изправи, облегна се на патериците и тръгна към вратата.

— Къде е Пола? — попита Карол. — А Сам? Биха могли да свършат добра работа в Къркби Панал, докато хората от съдебна медицина претърсват къщата на Андерсън.

Стейси и Тони се спогледаха. Беше им ясно, че ако кажат истината, това би провалило шансовете на Тони да поговори с Джак Андерсън.

— Тръгнаха по някаква работа във връзка с Азиз — каза Стейси.

Тони едва прикри учудването си. Стейси нямаше обичая да измъква другите от заплетени положения. После обаче се сети кой беше тръгнал с Пола и започна да си обяснява някои неща. Кимна скришом на Стейси, докато Карол гледаше в друга посока, а после се отправи към ареста.