Светилата [bg]

По това време Сук Яншън вървеше, потънал в мисли, към Кънери, за да поговори със сънародника си Кю Лон — крачеше унесен, със сключени на гърба ръце и макар очите му да бяха отворени, не виждаше нищо пред себе си. Не забелязваше хората, с които се разминаваше, нито поскърцващите натоварени каруци и самотните ездачи, препускащи към кариерата: мъжете бяха без шапки и по ризи, радваха се на слабото лятно слънце, което, понеже се появяваше рядко, като че ли грееше с благодатна, божествена светлина. По пътя към Кънери цареше радостно оживление, а иззад дърветата, от някой от набързо стъкмените храмове в лагерите на златотърсачите току долиташе църковно песнопение. Ах Сук не им обръщаше внимание. Срещата му с Лидия Грийнуей — сега Лидия Уелс — беше разчовъркала стара рана и за да притъпи болката, той си припомняше миналото и за сетен път си повтаряше историята, която беше разказал преди три седмици на Ах Кю.

Когато се запозна със семейството на Ах Сук, Франсис Карвър беше на двайсет и една години и дванайсетгодишният Ах Сук го гледаше в устата с преклонение. Карвър беше неразговорлив и мрачен младеж, роден в Хонконг в семейството на британски търговец и отраснал в морето. Знаеше добре китайски, но не харесваше Китай и беше твърдо решен да замине веднага щом се сдобие със собствен кораб — мечта, за която споменаваше често. Работеше за местния клон в Гуанджоу на търговската компания „Дент и Сие“, в която баща му беше високопоставен служител, и отговаряше за превоза на китайските стоки от и до складовете по Перлената река. Един от тези складове беше собственост на бащата на Сук Яншън — Сук Чън Ян.