Светилата [bg]

— Да — отвърна безизразно Карвър. — Всичко, което виждате. Плащам им по гвинея повече, отколкото заслужават, за да стоят и да си връзват обувките, а после и да ги развързват и да дрънкат глупости, докато им писнат ушите и аз олекна с хиляда лири.

— Съжалявам. Искате ли цигара?

Капитанът хвърли поглед към сребърната табакера и след миг отвърна:

— Не. Не пуша такива.

Секретарят на съда дръпна силно от своята и се умълча замислено.

— Определено имате вид, все едно се мъчите да ми пробутате нещо — отбеляза Карвър.

— Цигара ли? — Гаскоан се засмя. — Предложих ви я напълно безплатно.

— Добре, че не я взех, така съм сигурен, че няма да ми струва нищо — отговори Карвър и французинът отново се засмя.

— Да ви питам — рече той, — откога го имате този кораб?

— Много въпроси задавате. Какво ви влиза в работата?

— Да, едва ли има значение — продължи французинът, сякаш не го е чул. — Би имало значение само ако сте го купили преди по-малко от година. Както и да е.

Карвър обаче захапа примамката.

— Имам го от десет месеца — каза той. — От миналия май.

— А! — възкликна секретарят на съда. — Интересно! Това може да проработи във ваша полза.

— Как?

Гаскоан присви очи, уж разсъждаваше задълбочено.

— Този, който ви го е продал… Той ли ви е дал и застраховката? Тоест от него ли сте наследили полицата, или сам сте я сключили после?

— Нищо не съм сключвал.

— Той от бранша ли е? Има ли и други кораби освен „На добър час“, да речем?

— Имаше и други. Търговски. С постоянни курсове.

— Но не са били параходи?

— Не, платноходи бяха. Защо?

— И откъде идвахте, когато „На добър час“ се удари в плитчините?

— От Дънидин. Ще ми кажете ли най-сетне какво целите с тези въпроси?

— От Дънидин — кимна Гаскоан. — Добре. Ако простите нахалството ми за последен път, бих ви попитал за обстоятелствата около злополуката. Предполагам, че не е имало небрежност от ваша страна, която да е довела до корабокрушението?

Карвър поклати глава.

— Приливът беше слаб, но ние бяхме далеч от брега. Веригата удари дъното на двайсетия метър, хвърлих две котви и отпуснах още седем-осем метра аванс за всеки случай. Казах на моряците, че ще чакаме да съмне, за да акостираме, и им заповядах да си държат очите отворени. И после за миг се озовахме в плитчините. Валеше, облаците бяха скрили луната. Вятърът угаси светлините. Нищо не можеше да се направи. И дума не може да става за небрежност. Особено под мое ръководство. — За Франсис Карвър това беше дълга реч, щом приключи, той скръсти ръце на гърдите и изгледа намръщено събеседника си. — Защо толкова разпитвате? Говорете ясно и просто, не търпя сладките приказки.

Гаскоан изведнъж си спомни, че капитанът е убил собственото си дете. Полазиха го тръпки.

— Мина ми през ума нещо, което може да ви помогне — рече той.