Алената кампания [bg]

Бо взе една от книгите и я разлисти. Усмивката му стана още по-широка.

— Да, точно от каквото се нуждаех.

Той върна книгата обратно и затвори очи, положил ръце върху капака на сейфа. Имаше вид на човек, който отправя молитва.

Една нова мисъл споходи Нила.

— Бо — поде тя.

— Да? — отвърна магьосникът, без да отваря очи.

— Те няма ли да те арестуват, когато научат кой си?

— Много е вероятно.

— И няма ли да те убият, ако се опиташ да спасиш Таниел с магията си?

Този път Бо я погледна.

— Почти е сигурно. Сега се връщам.

Той напусна кабинета с бързината на човек, току-що осъзнал, че е забравил чайник върху огъня.

Нила слушаше как стъпките му заглъхват по коридора, а сетне надолу по стълбището. Скоро чакълът на алеята захрущя.

Ето че беше сама в имението, което някога бе било неин дом. Повдигайки фенера си, Нила бавно обиколи кабинета. Минутите минаваха и тя започна да се чуди къде е отишъл Бо. Нима я бе изоставил?

Не. Сейфът все още стоеше на пода, а до него лежеше чифт магьоснически ръкавици.

Нила приседна до сандъчето и повдигна капака. Взе една от книгите и бавно започна да я разгръща. Познатият почерк на херцога покриваше всички страници. В началото бяха записани бележки, а към средата следваха колони числа. На места се срещаше нечие име, подчертано. Всичко това ѝ се виждаше неразбираемо.

Тя върна книгата обратно. Следващата съдържаше подобни страници, третата също. Каквото и да съдържаха тези книги, очевидно щеше да бъде от полза за Бо.

Нила взе ръкавиците. Струваше ѝ се странно, че ги е оставил. Тя напрегна слух, очаквайки да долови стъпки в двора или в къщата. Но не се чуваше нищо.

На светлината на лампата Нила се загледа в ръкавиците. Това бе един от чифтовете, кърпени от нея. Разпозна го по петното от кафе край една от руните. Нещо я подтикна да плъзне ръка в ръкавицата.

Очакваше да я разтърси болка. Или ръката ѝ да пламне. Чувала беше за Привилегировани, които защитават с магия принадлежностите си, за да ги запазят от крадци. Но не се случи абсолютно нищо. Сложи си и другата ръкавица.

Бяха ѝ прекалено големи. Защо Бо бе настоявал толкова да ги пробва? Преди години, когато търсачите на талант бяха посещавали сиропиталището ѝ, не я бяха карали да слага ръкавици.

Нила протегна ръка колкото се може по-далеч от себе си, извърна лице и стисна очи. И щракна с пръсти.

Отново нищо.

— Наистина мислех, че това ще проработи.

Нила едва не подскочи до тавана. Тя рязко свали ръкавиците и побърза да ги хвърли на пода.

Бо стоеше на прага и я гледаше.

— Кое? — попита Нила, докато се изправяше. — Кое си мислел, че ще проработи?

Бо пристъпи в кабинета. Как бе успял да се върне така безшумно?

— Ти не излъчваш сияние Отвъд — рече магьосникът, — но пък това е характерно за хората, които не са изпробвали потенциала си. Смятах, че в теб има нещо. Може би Чудатост, а защо не и магически талант. Чаках почти две седмици, преди да се престрашиш да изпробваш ръкавиците.