Правилата на лова [bg]

— Вече наредих да се запечата апартаментът на инспектора — поясни Паяка. После се обърна към Чифуне: — Танабу-сан, много ще съм ви признателен, ако първо вие го претърсите. Вие познавахте Адачи-сан добре.

Чифуне кимна в знак на съгласие и тогава Паяка даде да се разбере, че Фицдуейн трябва да я придружи. „Помогнете й, помогнете ни“, умоляваха очите му.

Осъзнавайки, че времето е ценно, те стигнаха до апартамента, на Адачи за по-малко от двадесет минути. Външната врата се охраняваше от полицай, но още щом изкачиха стълбите и влязоха във всекидневната, разбраха, че са пристигнали прекалено късно.

Апартаментът беше методично претърсен. Непонятно защо, систематичността на разрухата му придаваше още по-потресаващ вид. Не ставаше въпрос за безразборна вандалщина на обикновен крадец. Това беше хладнокръвна клинична дисекция на дома на тяхната жертва.

Стените и таваните бяха разкъртени, след което дъските и мазилката бяха грижливо заметени на купчинки. Всички мебели бяха разглобени и отделните части бяха наредени на куп. Настилката на пода беше вдигната. Електронното оборудване беше разглобено. Всички завивки и дрехи бяха разрязани с нож и също скупчени на едно място.

Чифуне разглеждаше пораженията като омагьосана и ненадейно хукна към спалнята.

— Знам къде е — извика тя. — Знам къде би го скрил.

Фицдуейн я последва бавно в спалнята и макар да осъзнаваше, че е натрапник, искаше да бъде до нея за подкрепа. Честно казано, той самият не би се отказал от едно приятелско рамо.

Неумолимостта на тези хора беше ужасяваща. Те сякаш винаги бяха с една крачка напред. Постепенно броят на техните преследвачи, независимо от всичките им усилия, намаляваше. Един от най-влиятелните мъже в Япония беше убит и кървавата диря на смъртта сякаш нямаше край. Противниците им бяха хора, които се смятаха за по-силни от закона. Адачи, старши инспектор в ТСПУ, беше зверски убит. Никой, не беше в безопасност.

Чифуне изхлипа и падна на колене, а ръцете й затършуваха наоколо. На леглото бяха разхвърляни разноцветни пластмасови парчета и тя се зае да ги нарежда, като през цялото време плачеше тихо. Накрая се получи часовник във формата на папагал. Доста грозен часовник.

Чифуне погледна към Хюго и безмълвно посочи към парчетата от папагала. Фицдуейн я разбра. Неканените посетители бяха намерили всичко. Каквото и да е било скрито в папагала, то вече беше изчезнало. Сякаш всяка частица от живота на Адачи бе осквернена. Беше убит, разголен, изкормен като животно, а накрая неговият дом и личните му вещи бяха унищожени. Той не беше просто убит. Беше заличен. Неговите убийци бяха жестоки и невъобразимо арогантни.