Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Правилата на лова [bg]
Правилата на лова [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Правилата на лова [bg]

Электронная книга - «Правилата на лова [bg]». Краткое содержание книги:

Над военния фотограф Хюго Фицдуейн е надвиснала заплаха от отмъщение заради разправата му с международния мафиот, известен като Палача. Японската групировка Яибо взема Хюго и семейството му на прицел и на него не остава друга възможност, освен да приеме хвърлената ръкавица. След като на два пъти се измъква жив от покушенията на японците, Фицдуейн заминава за Токио, за да се срещне лице в лице с неприятелите си. Това го свързва с красивата, но загадъчна служителка от токийските специални служби Чифуне и го въвлича, в смъртоносна схватка с насилието. Играта се оказва с много по-голям залог, отколкото Хюго е очаквал. Трилър, който ще ви остави без дъх!
1 ... 177 178 179 180 181 182 183 184 185 ... 209
Перейти на страницу:

Входният звънец го накара да надникне през прозореца. Гледката на една от патрулните коли на ТСПУ, спряла долу, му вдъхна увереност.

— Веднага слизам — каза той по домофона.

„Очертава се един изключителен ден“ — помисли си той, докато слизаше по стълбите. Спомни си за Змиорката, който се криеше в тъмния аквариум в компанията на 20 000 риби, и се засмя на глас.

Все още продължаваше да се смее, когато полицаят кратко го поздрави и му отвори задната врата на колата, а след това скочи на шофьорското място в очакване на указания.

— Съншайн Сити — каза Адачи, като се опитваше да не се смее, но представяйки си отново Змиорката и неговата рибена компания, избухна в смях.

Когато пристигнаха, той все още се усмихваше. От години не бе се чувствал така добре.

22.

Токио, Япония, 10–11 юни

Телефонът сякаш изпищя в ухото на Фицдуейн. Замаян от рязкото прекъсване на дълбокия му спокоен сън, той погледна към часовника на нощното шкафче. Беше два и двайсет през нощта.

Телефонът иззвъня отново. В момента, в който Хюго вдигна слушалката, на вратата се потропа силно. Той пренебрегна почукването и изслуша човека на телефона. След трийсет секунди затвори бавно слушалката, а на лицето му се бе появило шокирано изражение.

Блъскането по вратата продължи. Беше силно, но не и невъзпитано и отговаряше на стила на сержант Ога. Фицдуейн отвори вратата.

— Ще сляза след пет минути, сержант-сан — каза той на Ога, след което затвори и се запъти към банята. Позволи си да остане две минути под леденостудената струя на душа и после се облече.

Полицейската кола с Фицдуейн пое по притихналите улици към Съншайн Сити и Намака Тауър. В купето цареше тишина. Стомахът на Хюго се беше свил.

Достъпът до комплекса бе отрязан с кордон от десетки униформени полицаи, част от които бяха облечени с полувоенната униформа на отдела за борба с размириците и тероризма, Кидотай, и носеха автоматични оръжия.

Чифуне пристигна точно когато Хюго и придружителите му се канеха да се качат в асансьора. Фицдуейн я докосна окуражително по ръката и погледите им се срещнаха. За момент сериозното изражение на Чифуне се посмекчи, но щом вратите на асансьора се отвориха и няколко непознати полицаи влязоха заедно с тях вътре, тя отново придоби сериозен вид.

Голяма част от аквариума беше оградена с лента и в отрязания сектор работеше екип от специалисти в бели манти.

Полицаи от охраната ги отведоха до една малка групичка от външната страна на лентата. Фицдуейн видя, че към тях се приближаваха Паяка, Йошокава-сан и един висок изискан мъж, прехвърлил шейсетте, който му се стори познат, макар да не си спомняше да го бе срещал преди. И тримата мъже бяха облечени във фракове й Фицдуейн изведнъж се сети, че Йошокава бе споменал за някаква официална вечеря на управителния съвет на Гама. След като направи тази връзка, Хюго предположи кой е третият мъж — бащата на Адачи.

Паяка ги запозна. Той изглеждаше съсипан. Не беше останала почти никаква следа от невъзмутимия генерал. Обикновено пригладената му назад коса беше разчорлена, а на лицето му бяха изписани изумление и скръб.

Поел функцията на техен водач, Паяка ги поведе към аквариумната площ, като минаха покрай офиса на касиера.

Подът беше хлъзгав от прясна кръв. Тя беше в такова изобилие, че във въздуха се носеше силна воня. В началото на аквариумната площ имаше огромна тъмночервена локва с неправилна форма, а от едната й страна бяха скупчени окървавени дрехи. Оттам започваше дълга широка ивица, която подсказваше, че нещо е било влачено към дъното на помещението.

Специално донесени прожектори усилваха нормалното осветление в аквариума, където пасажи от пъстроцветни риби с най-разнообразни форми и размери се въртяха и правеха пируети, отразявайки необичайно ярката светлина.

На различни места по пода се виждаха кървави следи.

— Мисля, че можем да възпроизведем случилото се — отбеляза Паяка. — Адачи-сан е имал среща с информатор — мъж, свързан с криминалния свят и известен с прозвището Змиорката. Адачи-сан е влязъл в аквариума и когато е завил зад този ъгъл — посочи към локвата с кръв, — е бил съсечен с меч. Ударът е разцепил черепа му на две и е засегнал голяма част от трупа, като го е убил на място. Последвал е втори удар. Не е имало нужда от него, но предполагам, че е бил нанесен, за да изрази презрението на убиеца към жертвата. Нападателят е разсякъл трупа на две чак до слабините. Направо го е изкормил. След това Адачи-сан е бил съблечен и завлечен до онзи аквариум — посочи го с ръка.

1 ... 177 178 179 180 181 182 183 184 185 ... 209
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)