Московският клуб (Къртица 3) [bg]

Мониторът на видеото угасна.

— Отлично, — извика Павличенко към един от дванадесетимата мъже, седнали около масата в подземието на Лубянка. — Искам това веднага да се редактира. Оставете само признанието.

Пръв заговори началникът на Пето главно управление:

— Този Фьодоров. Имаме ли филмов материал за срещата му с терористите?

— Да — отвърна друг глас — на началника на московската милиция. — Срещна се с тях в един изоставен гараж, който ние му бяхме осигурили и в който държеше пластичните експлозиви и прочее.

— А терористите? — последва друг въпрос. — Кой от тях е жив?

— Тези, които убиха приятеля ми Сергей Борисов — каза Андрей Павличенко. — Бях принуден инцидентно да взема това решение, за да съм сигурен, че няма да бъда заподозрян в съучастие. Същите, които заложиха бомбите в метрото и в Болшой театър. Когато мине всичко, ще бъдат изправени пред съда, ще бъдат обвинени за финалния терористичен акт, с който нямат нищо общо, и ще бъдат екзекутирани. Те ще са нашите изкупителни жертви и няма да са живи, за да ни опровергаят.

Не беше нужно да обяснява, че един от терористите, стар „зек“ на име Яков Крамер, е известен на КГБ още от началото на шестдесетте, когато негови приятели взривиха бомба на улица „Горки“. Редното беше Павличенко, тогава висш офицер от КГБ, да заповяда атентаторите да бъдат прибрани. Но вместо това той реши да не прави нищо. Знаеше, че някой ден може да му послужат.

Така и стана. Един от синовете на Крамер беше арестуван и затворен в Лефортово в една килия с този нещастник Фьодоров, току-що споминалия се Фьодоров, експерта по взривни устройства. Той бе научил младия Крамер на всички тънкости по изработването на бомби и му бе пуснал мухата. След това другият син на „зека“ беше затворен в психиатрична клиника. Нещата се развиха точно според плана на хората на Павличенко, разработен на базата на задълбочен психологически анализ. Крамерови бяха превърнати в терористи. И, разбира се, никак не беше трудно да бъдат прехващани писмата им до Горбачов.

Всички терористи бяха свързани с дъщерята на американския аристократ Уинтроп Леман, богатия и влиятелен Уинтроп Леман, който в отчаяното си желание, преди да умре, да изведе любимата си дъщеря от Русия, е бил принуден да сътрудничи на крайнодесните фанатици от САЩ, поставили си за цел да ликвидират ръководството на Съветския съюз.

Така поне искаше Павличенко да изглеждат нещата.

— Разрешете да доложа.

На вратата стоеше офицер от вътрешната охрана на КГБ.

— Да? — каза Павличенко.

— Другарят Бондаренко — обяви офицерът.

— Нека влезе.

Иван Бондаренко от Осми отдел, управление С (нелегални) на Първо главно управление, който отговаряше за „преките действия“, или „мокрите дела“, влезе в стаята. Каза задъхано, без да сяда: