![Московският клуб (Къртица 3) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/0/4/moskovskiyat-klub-krtica-3-bg-download.jpg)
Московският клуб (Къртица 3) [bg]
- Автор: Файндер Джозеф
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Горекс Прес. Интерпринт
- ISBN: 954-616-002-4
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Московският клуб (Къртица 3) [bg]». Краткое содержание книги:
„Московският клуб е реалистичен и мъдър и тревожен като нощ с тайните служби“. Джъстин Скот, автор на бестселърите „Корабен убиец“ и „Деветте дракони“
„Неотразим. От катакомбите на Париж и светая светих на Вашингтон до мавзолея на Ленин „Московският клуб“ поднася интрига и екшън“. Дейвид Морел, автор на бестселърите „Първа кръв“, „Братството на розата“ и „Петата професия“
— Само на няколко души състоянието е сравнително сериозно. Но има един, който силно ме озадачава. Изглежда, председателят на КГБ е на път да получи удар.
— Павличенко? — попита Шарлот. — На път да…
— Точно това казах. Разбирате ли, още не е станало нищо. Ако материалите, които прегледах, не лъжат, той е запланувал да получи удар на Седми ноември.
Стоун разбра, че най-после е открил „къртицата“, известна като М-3, и потръпна от ужас.
Вашингтон
Роджър Бейлис караше черния си сааб турбо по околовръстната магистрала и непрекъснато поглеждаше часовника си. Александър Маларек, човекът на Павличенко в съветското посолство във Вашингтон, сигурно вече го чакаше на мястото на срещата.
Дъвчеше вече трета таблетка „Маалокс“, той успокояваше стомашните му киселини. Но нервите му още играеха. Не му се щеше да взима валиум толкова рано през деня, когато само след броени часове самолетът на президента щеше да отлети за Москва. Той също щеше да бъде на борда и искаше да остане колкото е възможно по-буден. Може би това беше върхът на кариерата му в Белия дом.
След срещата на Светилището беше непрекъснато в състояние на едва поносима тревога.
Защото малко по малко се бе убедил, че Светилището, този конгломерат от мъдреци, прави ужасна грешка.
По какъв начин се готвеше Павличенко да заграби властта? Те не знаеха. Да, донякъде беше обяснимо, че мъдреците искат да заменят един съветски лидер, който не би удържал властта, със своята „къртица“. Агент, внедрен като ръководител на Съветската империя. Да, това можеше да се разбере.
Но Бейлис се бе убедил, че превратът ще бъде направен… по време на срещата на високо равнище. С нищо друго не можеше да се обясни програмата или припряността на Маларек. Всичките приготовления го доказваха. В Москва щеше да има кръвопролития по време на срещата.
А Бейлис знаеше, че за всеки замесен в подобна акция американец последствията щяха да бъдат страшни.
Опитваше се кажи-речи в буквален смисъл да си уварди задника.
Налагаше се да каже на началника си. Налагаше се да информира съветника на президента по националната сигурност адмирал Матюсън, който не знаеше нищо за Светилището.
Без помощта на Матюсън… е, в случай че превратът се провалеше, съдбата на Бейлис щеше да бъде решена. Гледката нямаше да е от приятните.
Налагаше се да каже на Матюсън.
Слезе от колата и тръгна да пресича магистралата. Утринното движение беше опасно и шумно. Шофьорите удряха спирачки, извиваха воланите, за да го избегнат, натискаха с всичка сила клаксоните. Тук, от другата страна на пътя, имаше телефонна будка. Товарът беше непосилен за него. Беше направил грешка. Способен беше да води партизанска война в Съвета за национална сигурност, образно казано — да пронизва в гърба съперниците си за хубава служба, за ранг. Дори се бе оказал способен да даде съгласие за убийството на Алфред Стоун. Но на това не беше способен.
Извади четвърт долар от джоба на панталона си, пусна го в телефона и се загледа в преминаващите коли.
Сърцето му думкаше и в гърлото му се надигнаха киселини. Сдъвка още една таблетка „Маалокс“.
После набра номера на адмирал Матюсън.
Матюсън щеше да знае какво да направи.
68
Москва
Младият човек не беше на себе си. Говореше направо пред камерата. Неизвестният техник от КГБ беше застанал пред обектива и го снимаха съвсем отблизо.
Кадрите бяха в много едър план и хората пред екрана виждаха, че младият мъж говори под изключителен натиск.
— Аз снабдявах терористичните групи с екипировка — казваше човекът. Често нравеше паузи. Едното му око играеше.
— Как си набавихте тази екипировка? — чу се глас зад камера.
— От американското Централно разузнавателно управление и Съвета за национална сигурност — отвърна човекът. Тикът в лявото му око беше неконтролируем. — Те доставиха експлозивите и другата екипировка.
— Значи сте били пионка на американското разузнаване?
— Да.
— Защо се съгласихте на такова гнусно престъпление срещу народите на Съветския съюз?
Лицето на младия мъж се изкриви от нерешителност, лявото му око трепкаше лудо, очите му се навлажниха. Накрая изкрещя:
— Това е лъжа! Вие ме накарахте да го направя! Следвах вашите заповеди! Няма да участвувам в този кошмар, в тази измама. Не можете да ме принудите да говоря лъжи!