Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]
- Автор: Силверберг Роберт
- Серия: Маджипур (bg) #1
- Год: 1988
- Язык: болгарский
- Год: Книгоиздателство „Георги Бакалов“
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Замъкът на лорд Валънтайн [Lord Valentine's Castle - bg]». Краткое содержание книги:
Открил истинската си самоличност, Валънтайн продължава пътя си към замъка, преодолявайки препятствия след препятствия. Този колкото прост, толкова и условен сюжет е дал възможност на неизчерпаемото въображение на Робърт Силвърбърг да се разгърне докрай. Авторът ни среща с безброй фантастични чудеса, описва невероятни форми на живот, запознава ни с всички забележителности на създадения от него свят — Маджипур.
Ослепителните диадеми образуваха с лъчите си огромен звезден знак.
Без да изпуща нито един такт, Валънтайн започна да се придвижва към вътрешността, през плавно издигащите се дюни към плътната стена на джунглата. С приближаването му дърветата се разделяха, накланяха се наляво и надясно, отваряха му път, път с червена настилка, който водеше към непознатата вътрешност на острова. Той погледна напред и видя пред себе си предпланини, ниски сиви възвишения, които се надигаха постепенно и се превръщаха в стръмни гранитни склонове, отвъд които се извисяваха назъбени върхове, внушителна островърха планинска верига, простираща се до безкрайност към сърцето на континента. А на най-високия от всички върхове, на такава височина, че въздухът около нея трептеше от бледо лъчисто сияние, каквото можеше да се види само насън, се проточваха укрепените стени на Замъка. Валънтайн крачеше към него, като вървешком жонглираше. Пътьом го отминаваха фигури, идещи от противоположната посока, които махаха, усмихваха се, кланяха се. Между тях бяха и лорд Вориакс, и майка му, Господарката, и високата горда фигура на понтифекса Тиеверас, всички го поздравяваха сърдечно, а Валънтайн им махаше в отговор, без да изпусне нито една диадема, без да наруши плавния спокоен ритъм на своето жонглиране. Сега се намираше на пътеката към предпланините и без усилие се движеше нагоре, заобиколен от растяща тълпа, до него бяха Карабела и Слийт, Залзан Кавол и цялата жонгльорска трупа от скандари, Лизамон Хълтин великанката и Кхун от Кианимот, Шанамир, Виноркис, Горзвал, Лоривейд, Азенхарт и стотици други, хджорти и гхайроги, лиимани и вруни, търговци, земеделци, рибари, акробати, музиканти, разбойническият главатар херцог Насимонт, съногадателката Тизана, Гитаморн Суул и Дондак-Саджамир ръка за ръка, цяло пълчище танцуващи метаморфи, фаланга от капитани на драконови кораби, размахващи весело харпуни, припкаща и подскачаща група горски братя, които се въртяха много бързо между дърветата покрай пътеката, всички пееха, смееха се, лудуваха, следвайки го към замъка, замъка на лорд Малибор, замъка на лорд Спурифон, замъка на лорд Конфалюм, замъка на лорд Стиамот, замъка на лорд Валънтайн…
… Замъкът на лорд Валънтайн…
Той беше съвсем близо. Макар че планинският път водеше почти право нагоре и гъсти като вълна мъгли надвисваха ниско над пътеката, той вървеше напред, вече по-бързо, като подскачаше и подтичваше, жонглирайки великолепно със стотиците си лъскави джунджурии. Точно пред себе си видя три големи огнени стълба, които, когато се приближи повече, преляха в лица — Шинаам, Дилифон, Нарамир, застанали един до друг на пътя му.
Те заговориха с общ глас:
— Къде отиваш?
— В замъка.
— Чий замък?
— Замъка на лорд Валънтайн.
— А кой си ти?
— Попитайте тях — каза Валънтайн, махайки с ръка към танцуващите зад него. — Нека те ви кажат името ми!
— Лорд Валънтайн! — кресна Шанамир, който пръв го приветства.
— Той е лорд Валънтайн! — извикаха Слийт, Карабела и Залзан Кавол.
— Лорд Валънтайн короналът! — викаха метаморфите, капитаните и горските братя.
— Вярно ли е? — попитаха министрите на понтифекса.
— Аз съм лорд Валънтайн — произнесе Валънтайн спокойно и хвърли високо над главата си хилядата диадеми, и те се издигнаха, докато се загубиха от очи в мрака, който цари между световете, а после изплуваха от този мрак и полетяха безшумно надолу, блещукайки, искрейки като снежинки по склоновете на планините на север, и когато докоснаха фигурите на Шинаам, Дилифон и Нарамир, тримата министри изчезнаха мигновено, оставяйки след себе си само сребрист отблясък, и портите на Замъка се разтвориха.