Пътят към Омаха

— Добре де, добре! Може тогава и аз да съм чувал името ви или да съм го видял в някой вестник, о’кей?

— Не ви питам за това, агент Микулски — Девъро се наведе напред от стола и за нещастие едно балонче от водата в ризата му точно в този момент се пукна през илиците на копчетата. — Говоря за хайката! — прошепна той.

— Онзи стария телевизионен филм ли?

— Не, за мен!… Трябва да заключа, че тя е сформирана от онези негодници във Вашингтон. Съдружниците ми очевидно са били заловени — и вероятно са ги изтезавали, за да разберат за лодката на Фрейзи. Но настъпват понякога времена, когато подчинените трябва да разберат, че не може винаги да се оправдават с това „Аз просто изпълнявах заповеди“!… Не можете да ме арестувате, Микулски, трябва да изслушате това, което имам да ви кажа и касетофонния запис, който потвърждава всичко.

— Досега само намокрихте пода ми и попитахте дали кабинетът ми не се подслушва.

— Защото в една част от правителството се е въплътил демонът на злото! Те — то — няма да се спрат пред нищо! Те откраднаха половин Небраска!

— Небраска?

— Преди повече от сто години!

— Сто… без майтап?

— При трагични и забулени обстоятелства, Микулски! Ние притежаваме доказателства и те ще направят всичко възможно, за да ни попречат да се явим пред Върховния съд утре!

— А, да, това ли било — каза агентът на фБР и натисна един бутон на телефонната централа — Подгответе психиатър — каза тихо той.

— Не! — изкрещя Сам, изваждайки трескаво запечатания плик от джоба си. — Чуйте това! — настоя той.

Агент Микулски пое пластмасовия плик, който капеше и обилно намокри чисто новата му попивателна, извади касетката и я пъхна и касетофона на бюрото си. Натисна бутона; чу се само пращене и тънка струя вода пръсна лицата и на двамата мъже, след което тънката черна лента изхвърча от машината и се разпиля из стаята, раздробена на малки парченца. Каквото и да беше имало на касетката, то беше потънало в небитието.

— Не мога да повярвам! — извика Девъро. — Запечатах този плик точно според упътването! Тези реклами са пълни фъшкии!

— Да не би да сте прочел неправилно — каза Микулски. — Въпреки че ще трябва да се съглася с вас, не мога да замразя нищо в тази вакуумирана глупост.

— Всичко беше вътре — всичко! Генералът, Държавният секретар, целият заговор!

— За открадването на Небраска ли?

— Не, това е станало преди сто и дванадесет години, федералните агенти подпалили банката, където се пазели споразуменията на уопотамите.

— Не съм бил аз, приятел. Тогава дядовците ми още са събирали кравешки лайна в Познан… Уопа-_кои_?

— Един друг генерал, моят генерал е открил и събрал всичко това от документите в архивите.