— Не знаех как да ги спра.
Фицбдителен стоеше изправил рамене пред един странен съд. Бяхме се събрали в кулата на Искрен, където някога моят крал бе защитил брега на Шестте херцогства от Алените кораби и където по-късно Сенч, Предан и аз бяхме дали всичко от себе си, за да овладеем магията Умение с ограничената информация, с която разполагахме. Колко се беше променило всичко през годините! Когато за първи път Искрен я бе използвал като наблюдателница, за да се съсредоточи върху търсенето на нападащите ни Алени кораби, беше прашасала и запустяла, убежище за изхвърлени вехтории. Сега тъмната кръгла маса в центъра на стаята беше излъскана, а столовете около нея бяха с високи гърбове с резбовани на тях елени. Съжалих слугите, които бяха качили тежките мебели по всичките виещи се на спирала стъпала. Лант стоеше, а около масата седяхме кралят и кралицата, лейди Кетрикен, Копривка и моя милост.
Лейди Розмарин и Аш също бяха с нас, облечени изцяло в синьо, толкова тъмно, че почти черно. Стояха неподвижни и смълчани, опрели гърбове на стената. В очакване. Като прибрани в ножниците мечове.
Предан въздъхна.
— Надявах се, че са по-свестни. Надявах се, че след като заговорниците са махнати от редиците им, в тях е останало нещо достойно за уважение. Но изглежда не е. — Беше гледал ръцете си. Сега вдигна очи към Лант. — Някой от Петлите заплаши ли ви по някакъв начин? Имаше ли някакъв знак, че са знаели за заговора да убият лорд Сенч?
Лант изправи рамене.
— Когато тръгнах с тях, знаех само отчасти за случилото се с лорд Сенч и принц Фицрицарин. Ако бях осведомен по-добре, можеше да предприема друга тактика. И да съм по-бдителен и нащрек за всичко, което правеха и казваха.
— Валиден аргумент — заключи крал Предан и отново ме споходи мисълта, че Лант като че ли по-скоро е изправен на съд, отколкото да дава показания, които може да решат съдбата на Петлите. Шишко беше поверен на лечител. Вече бе дал дълго и мътно описание на лошото отношение към него от страната на мъжете, които уж трябваше да го защитават. След това бе поискал да си легне. Па̀рите в потилните го бяха затоплили, но още кашляше. Настойчивост, много пребледнял и изнервен, че е призован да говори пред такъв височайши съвет, беше потвърдил всичко казано от Шишко.
Кралица Елиания заговори. Не повиши глас, но думите ѝ се разнесоха ясни из залата:
— Сър, забранихте ли в някой момент категорично лошото им поведение? Напомнихте ли им, че Шишко е поверен на тяхната грижа?
Лант замълча да помисли и сърцето ми се сви. Не беше.
— Възразявах. Изтъквах им, че трябва да се държат като гвардейски отряд, особено когато сме на публично място, например в някоя гостилница. Не свърши работа. Без офицерите си те, изглежда, нямат никаква самодисциплина.
Предан се намръщи.
— Но не им забранихте пряко да прекратят с лошото си държане към Шишко, така ли?
— Аз… Не. — Лант се покашля. — Не бях сигурен дали имам тази власт, ваше величество.
— Ако не вие, тогава кой? — отрони тежко кралят. Лант не отвърна. Предан въздъхна отново. — Можете да си вървите.
Лант тръгна сковано. Преди да е стигнал до вратата, проговорих:
— Може ли да кажа нещо, кралю?
— Можете.
— Искам да изтъкна, че Фицбдителен пристигна във Върбов лес в окаяно състояние, дължащо се на тежък побой, който е понесъл в град Бъкип. И че е бил пребит отново, умствено, както и телесно, когато Върбов лес е бил нападнат.
