Гонитбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Фиц и Шута #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Гонитбата на Шута». Краткое содержание книги:
Усетих как страхът на Дуалия се надигна. В миг на прозрение осъзнах, че момчето-мъгла е далече от лагера и казва на хората, че не трябва да забележат, когато минем през селото им през нощта. Винделиар не беше тук, за да упражни силата си над командир Елик, тъй че Дуалия стоеше сама срещу него. Одеса заобиколи дървото и ме прихвана под мишниците. Задърпа ме назад през снега, докато Дуалия говореше. Изглеждаше спокойна. Никой ли друг не можеше да усети страха, забушувал в нея?
— Той е просто момче и вика по момчешки, когато е сърдит или уплашен. Не си ли бил и ти момче?
Той я изгледа мрачно, без изобщо да се трогне.
— Бях някога. Бях момче, когато видях как баща ми удуши по-големия ми брат затова, че не му показва почит. Бях умно момче. Само един урок ми трябваше, за да си науча мястото.
Одеса ме беше издърпала на крака. Стоеше зад мен и ме беше прегърнала. Още не можех да си поема дъх. Когато командир Елик изпъна ноктестия си пръст към мен, изоставих всякаква мисъл да вдишам.
— Учи се. Или мри. Не ме интересува с какво име те наричат, момченце, или на колко те оценяват. Смири го тоя език, или ти и курвата дето се грижи за теб ще ви хвърля на хората ми.
Обърна се и закрачи към другия огън.
Най-сетне вкарах въздух в дробовете си. Отчаяно ми се искаше да изпикая страха си.
А Дуалия извика дръзко след него:
— Не това е споразумението ни, командир Елик. Ако това момче пострада по какъвто и да било начин, няма да бъдем задължени да ви платим, щом стигнем в залива Ботър. Онзи, който държи златото, няма да ви го даде, ако не съм жива да му го кажа. А ако момчето пострада, докато стигнем там, няма да му кажа да ви плати.
Тонът ѝ беше твърд, но благоразумен. На друг човек може би щеше да подейства. Но когато Елик се обърна към нея с озверяло лице, изведнъж разбрах, че не бе трябвало да споменава за пари, сякаш парите могат да го озаптят. Този мъж не жадуваше за пари.
— Има не един начин да обърна теб, белокожите ти слуги и скъпоценното ти момче в злато. Няма нужда дори да чакам да стигнем до залива Ботър. Все още има търговци на роби във всяко пристанище в Халкида. — Обърна се към зяпналите лурики и заговори презрително: — Хубавите ви бели коне може да ми донесат по-добра цена от малокръвните ти слугинчета и хилави мъже.
Дуалия пребледня и се вцепени.
Високият му глас изпълни нощта:
— Аз съм халкидец и командир и лорд не по рождение, а заради здравата ми десница. Не ме командват хленчещи жени, нито ще ме уплашат шептящи жрици. Правя каквото смятам за най-добро за себе си и за мъжете, които са ми се заклели.
Дуалия се овладя. Луриките ѝ се бяха скупчили като стадо овце, всеки се мъчеше да скрие зад някой друг. Одеса все така ме държеше пред себе си. Защитаваше ме храбро или ме използваше като щит? Шън се беше съвзела. Стоеше сама и отделно от луриките и гледаше свирепо халкидците. Приготвих се да побягна.
Спокойствие. Запази спокойствие като ловец и слушай.
Отпуснах се. Дуалия овладя страха си и заговори отново на Елик. Луда ли беше? Или беше толкова свикнала да заповядва, че не разбираше слабостта на позицията си?
— Твоите мъже са ти се заклели. Обет са ти дали, значи? Врекли са се, точно както ти ми даде думата си, когато направихме сделката. И вярваш в обещанията им, след като ти не зачиташ собственото си? Даде ви се щедър аванс, за да не се налага да плячкосвате. Но плячкосвате въпреки заповедта ми. Обещахте, че няма да има никакво насилие извън неизбежното. Но имаше. Глупаво разрушение, трошене на врати и убийства. Оставяне на следи от преминаването ни, които нямаше нужда да се оставят. Убиване извън наложителното. Безсмислено и безполезно насилие.
Елик я зяпна. След това отметна глава и се разсмя и за миг го видях такъв, какъвто можеше да е бил в младостта си, див и безразсъден.
— Безполезно насилие? — повтори той. Грубият му смях прокънтя отново. Хората му идваха, по двама и по трима, и заставаха наоколо да гледат. Развеселени като него. Разбрах, че представлението му е всъщност за тях. — Тук говори жена, която нищо не знае за истинското си предназначение на света. Но да ти кажа, сигурен съм, че хората ми намират ония жени там за доста полезни.