Право на милосърдие

Кътлър не беше изгубил нищо от първоначалния си ентусиазъм, въпреки че разпитът му очевидно щеше да се проточи. Харди с одобрение забеляза, че той продължава да задържа вниманието на съдебните заседатели.

— Всъщност, няма бог знае какво да обяснявам — рече с нотка на извинение докторът. — Сал просто не желаеше никакви извънредни мерки за спасяването на живота му. Което означава, че ако екипът на бърза помощ го завари в безпомощно състояние или мъртъв, той просто не трябва да предприема нищо. Желанието му беше изрично. Сал беше човек с голямо достойнство…

— Сам ли поиска HP?

— Да. Греъм беше там, но Сал го поиска за в случай че стигне до самоубийство…

Галерията зад гърба му отново зашумя, но Харди нямаше време да се наслаждава на ефекта от този отговор.

— Споменавал ли е пред вас, че възнамерява да се самоубие? — изстреля следващият си въпрос той.

Кътлър, Господ да го благослови, звучно се разсмя.

— Не съвсем — отвърна. — Един ден просто обсъждахме какво го чака и това беше една от възможностите… — Извърна се към заседателите и с безпомощна гримаса добави: — Понякога става и така…

— Какво искате да кажете, докторе?

— Ами… Да речем, че имате пациент, който ще умре скоро и в ужасни мъки. А в случая със Сал присъстваше и още един утежняващ нещата момент — страхът, който изпитваше от развитието на Алцхаймера… В подобни случаи се говори със заобикалки, някои неща се подразбират сами, въпросите по отношение на други си остават незададени…

— Как така?

Кътлър за момент се замисли, после кимна:

— Ще ви дам конкретен пример… Веднъж Сал ме попита дали дванайсет милиграма морфин могат да бъдат фатални. „Не искам да се самоубия по погрешка“, обясни той. Но всъщност искаше да ме попита: „Мога ли да се самоубия с тази доза, ако се стигне дотам?“.

— Възражение, Ваша Светлост! Това са спекулации! Доктор Кътлър не може да знае какъв въпрос е искал да му зададе Сал Русо!

Солтър се приготви да приеме възражението, но на Кътлър очевидно му писна да го поучават какво може да прави или да не прави един лекар.

— Напротив, знам, при това със стопроцентова сигурност! — леко повиши глас той. — Защото Сал ми зададе и други въпроси: как точно да се самоубие, дали алкохола засилва действието на морфина и прочие… А аз му казах, че ако отговоря на тези въпроси, мога да изгубя лиценза си, а дори и да попадна в затвора… По тази причина продължихме играта, за която ви говорих, и…

— Докторе, моля ви — спря го Солтър. — Ограничавайте се да отговаряте само на въпросите, които ви се задават. Такива са правилата…

В залата се възцари напрегната тишина. Но Кътлър бе успял да направи внушението си и всички разбраха какво има предвид: неизлечимо болните хора често проявяват склонност към завоалирани подмятания…

— Продължавайте, господин Харди — обади се най-сетне Солтър.

Харди кимна и се извърна към свидетеля:

— Докторе, Греъм Русо присъстваше ли когато си говорихте за самоубийството?

— Да.

Харди направи малка пауза и отпи нова глътка от чашата си. Греъм бе успял да се овладее и леко му кимна. Показанията на Кътлър явно бяха направили впечатление на съдебните заседатели. Неколцина от тях забързано си водеха записки, никой не изглеждаше отегчен или разсеян.

— Доктор Кътлър, знаехте ли, че Греъм работи в „Бърза помощ“?

— Разбира се. Двамата с него бяхме специалистите, които оправяха контузиите на целия отбор… Всъщност, това беше и поводът да се сближим.

— А можете ли да кажете дали е инжектирал морфин на баща си?

— Да. Правил го е и в мое присъствие. Лекарствата действат по различен начин, в зависимост от тяхното администриране. То се дели на два основни вида: мускулно и венозно. Първоначално предписах мускулни инжекции морфин, в доста големи дози. Администрирани венозно, тези дози биха били фатални. Но на един етап Сал започна да изпитва много силни болки и аз бях принуден да покажа на Греъм как се прави венозна инжекция. Инструктирах го подробно, исках всичко да е пределно ясно…

Заседателите вече бяха чували това, но Харди нямаше нищо против да им го напомни отново — Греъм знаеше точно колкото знаеха и те…

— В такъв случай, възможно ли е Сал да не е обърнал внимание как му поставя инжекцията Греъм — мускулно или венозно? — попита той.

— Възражение, Ваша Светлост — разнесе се зад гърба му гласът на Драйсдейл.

Неволно увлечен от разказа на Кътлър, съдията бе дал прекалено голяма свобода на защитника и очевидно осъзна това.

— Господин Харди?

Харди беше доволен от възражението, тъй като получи възможност да навлезе в повече подробности.