Не пречете на палача
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Слово
- Переводчик: Йордан Дачев
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Не пречете на палача». Краткое содержание книги:
— Не, лицето му ми е непознато. И името му чувам за пръв път.
Настя виждаше, че той не лъже. Виждаше още, че е крайно изтощен и
едва се държи на краката си.
— Имате ли поне някакви подозрения? Кой е той, кой го е изпратил, чие поръчение е изпълнявал?
— Споменавал съм ви вече, Анастасия, че не страдам от липса на недоброжелатели.
— И не ви ли учудва фактът, че сред тях се оказва вашият покровител?
Сауляк се намръщи. Очите му пак я избягваха — спираха се ту на
стената над главата й, ту на пода, ту на прозореца.
— Кого имате предвид?
— Антон Андреевич Минаев. Той е изпратил наемника. Бих искала да узная с какво сте се провинил пред него.
— Вие грешите.
В гласа му отново звучеше високомерие като в Самара, когато току-що се бяха запознали.
— Не, Павел Дмитриевич, не греша. Генерал Минаев се е срещал с някакъв посредник. Този посредник е намерил наемника Князев и го е изпратил при вас с пистолет в джоба. Аз разполагам със снимки, с видео- и магнетофонни записи, потвърждаващи това. Разберете, Павел, ние тук на „Петровка“ не сме богове, не сме вездесъщи и нашите сътрудници не биха могли да се окажат случайно във вашия вход, когато се е появил Князев с намерението да ви убие. Ние разработвахме този посредник и затова засякохме контакта му с Минаев. Нима това не ви звучи убедително?
— Не. Не намирате ли, че разговорът ни е безпредметен?
Той не й вярваше. Или може би напротив — веднага бе признал правотата й, но имаше някаква причина, поради която не можеше да признае, че е съгласен с нея. Разбира се, Сауляк трябваше да отстоява тезата си, че Антон Андреевич Минаев е по-голям светец от всички светии. „Отстрелът“ на Малковия екип бе започнал няколко дни, след като Павел се бе върнал в Москва. И бе завършил два дена преди той да замине в Белгород и да се настани там в хотела. Минаев просто не можеше да няма отношение към това. А където беше Минаев, там бе и Павел. Така че и двамата щяха да поддържат версията за своята безгрешност. „Е, добре, Павел Дмитриевич, сега ще ти дам да разбереш“ — закани се мислено Настя.
— Павел Дмитриевич, предмет на нашия разговор се явява последователността на жертвите. Давате ли си сметка, че сте последен в този списък?
„Ето така, Павел Дмитриевич. А сега мисли. Опитвай се да познаеш какво съм имала предвид. Никога няма да се сетиш. И ще започнеш да се проектираш. Ще заговориш за това, което те безпокои най-много. Хайде, започвай.“
— И кой според вас е първият в списъка?
„Хитруваш Паша. Да речем, че ти кажа кой е първият. Все едно, пак няма да разбереш нищо. Защото този човек е пръв и в двата списъка — и в твоя, и в моя.“
— Пръв е бил генерал Булатников. Струваше ми се, че това е очевидно.
— И много ли са хората в тази кървава поредица?
— Павел Дмитриевич, хайде да престанем да си играем на гатанки. Вие прекрасно разбирате за какво става дума. И продължавате да прикривате Минаев, като че ли ви е направил много добрини. Той ви е изпратил убиец, поне това не ви ли е ясно? Завербувал е вашия помощник, не знам как му се е удало — чрез шантаж или за пари, но е направил така, че вашият помощник е изпратил наемника при вас.
— Това не може да се докаже — произнесе равнодушно Сауляк. — Не знам за какъв помощник говорите. И изобщо не ви вярвам.
— Напразно — отвърна почти весело Настя. — Искате ли да ви покажа малко кино? Сам ще видите как Михаил Ларкин потапя бъдещия ви убиец в хипнотичен транс и му внушава да ви убие. Даже му назовава вашия адрес, за да не сбърка случайно.
— Глупости са това — бавно изрече Павел.
% % %
Беше безсмислено да крие познанството си с Михаил. Бяха го видели жените, които той приемаше в своя кабинет. Ако бяха ги открили, би било наивно да отрича този факт.
— Това са глупости — повтори, претегляйки внимателно всяка дума. — Аз наистина се познавам с психотерапевта Ларкин, но не толкова добре, че да му дам повод да ме убие. Освен това не съм му оставял своя адрес. И едва ли би могъл да го открие по някакъв начин. Та той не знае дори фамилията ми.
— Ето виждате ли, някой му е дал вашия адрес. Някой, който знае фамилията ви, адреса, а също така, че сте се върнал в Москва и че трябва точно в дванадесет часа да излезете от жилището си. Наемникът не е чакал, Павел Дмитриевич. Той е влязъл във входа в дванадесет без пет. Още ли се съмнявате?
Павел не се съмняваше. Но нима би могъл да признае, че между него и генерала съществува тайна, заради която е станал опасен.