Артър & Джордж [bg]

Дъхът му спря, обзе го паника; той седна на една пейка да се успокои. Гледаше минувачите, но виждаше мъртъвци — пуснати условно затворници, които могат да бъдат прибрани обратно всеки момент. В опит да се разсее разгърна „Спомени и приключения“ и взе да прелиства страниците. И пред погледа му мигновено изникнаха две думи. Бяха отпечатани с нормален шрифт, ала изглеждаха огромни: „Албърт Хол“. Някой по-суеверен или лековерен от него би открил в този миг скрит смисъл; ала Джордж отказваше да го приеме за нещо повече от съвпадение. Все пак зачете и наистина се разсея. Четеше как преди почти трийсет години сър Артър бил поканен за съдия на конкурса „Силен мъж“ в Албърт Хол; как след вечеря с шампанско излязъл в пустата нощ и се озовал на няколко крачки зад победителя — простоват младеж, възнамеряващ да броди по лондонските улици, докато дойде време да хване сутрешния си влак за Ланкашър. Изведнъж Джордж има чувството, че е попаднал в ярък убедителен сън. Мъгла, дъхът на хората оставя из въздуха бели облачета, а един силен мъж със златна статуетка няма пари за легло. Джордж го вижда изотзад, също като сър Артър; вижда килната шапка, обтегнато сако върху мощните плещи, небрежно стисната под мишница златна статуетка, чиито крака стърчат назад. Човекът е изгубен в мъглата, но след него крачи едър добродушен спасител с шотландски акцент и не се бои да действа. Какво ще стане с всички тях — с погрешно обвинения адвокат, с рухналия маратонец, с изгубения силен мъж, — след като сър Артър вече ги изостави?

До началото има още цял час, но хората вече прииждат към залата и той се присъединява към тях, за да избегне предстоящата блъсканица. Билетът му е за ложа на втори балкон. Упътват го няколко крачки назад към извит коридор. Една врата се отваря и той попада в тясната ложа. Вътре има пет места, засега незаети: едно отзад, две заедно и по едно отпред, от двете страни на бронзовия парапет. След миг колебание Джордж си поема дъх и прекрачва напред.