Самоличността на Борн
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Серия: Jason Bourne #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самоличността на Борн». Краткое содержание книги:
И все пак кой е Джейсън Борн?
— Къде искате да отидете, мосю? — попита озадаченият шофьор, когато навлязоха в алеята, водеща към входа на Лувъра.
— Намали — каза Джейсън. — Онази голяма сива кола там отпред, дето е насочена към изхода откъм Сена. Виждаш ли я?
— Ама, разбира се.
— Мини бавно покрай нея от дясната й страна. — Борн се премести откъм лявата страна, смъкна страничния прозорец и прикри главата и оръжието си. Щеше да покаже и двете след няколко секунди.
Таксито се приближи до калника на лимузината и шофьорът отново извъртя кормилото. Сега колите бяха успоредни. Джейсън надигна глава и извади оръжието си на показ. Насочи го към задния десен прозорец на колата и стреля последователно пет пъти. Разхвърчаха се парчета стъкло и се видяха двама мъже, които изкрещяха нещо един на друг; а сетне се хвърлиха на пода под предната седалка. Но те го бяха видели. Това беше дезинформацията.
— Изчезвай оттук! — изкрещя Борн на ужасения шофьор, хвърляйки триста франка през седалката и нагласи шапката си на задния прозорец. Таксито полетя напред към каменните врати на Лувъра.
Сега.
Джейсън се свлече напряко на седалката, отвори вратата и се изтъркаля на паважа, изкрещявайки на шофьора последни инструкции.
— Ако искаш да останеш жив, махай се оттук!
Таксито излетя напред като стрела, моторът ревеше, а шофьорът пищеше. Борн се шмугна между две паркирани коли, вече извън полезрението на мъжете в черната кола, и бавно се изправи, надничайки иззад прозорците. Хората на Карлос бяха бързи и професионалисти, които не си губеха времето в напразно умуване. Таксито все още беше пред погледа им — то изобщо не можеше да се сравнява с мощната кола, а в това такси се намираше мишената. Мъжът зад кормилото включи на скорост и се понесе напред, докато в това време другият хвана микрофона и вдигна антената. В ефира полетяха заповеди към един седан, близо до масивните каменни стълби. Таксито зави в улицата покрай Сена с увеличаваща се скорост, а огромната сива кола караше непосредствено зад него. Те профучаха на сантиметри покрай Джейсън. Изражението на двамата мъже каза на Джейсън всичко. Те държаха Каин в полезрението си, капанът се беше затворил и след броени минути щяха да си заработят солидно възнаграждение.
По своята природа обратният капан с неговото единствено усложнение трябва да е също така бърз и още по-елементарен…
След броени минути… Разполагаше с броени мигове, ако не се беше заблудил в предположенията си. Д’Анжу! Свръзката си бе изиграла ролята — второстепенната си роля — и вече беше излишна — както беше станала излишна и Жаклин Лавие.
Борн излезе от пространството между колите и се затича към черната лимузина на около петдесет метра от него. виждаше двама мъже; те се насочваха срещу Филип д’Анжу, който продължаваше да се разхожда пред мраморното стълбище. Един точен изстрел, даден от който и да е от двамата, и Д’Анжу щеше да е мъртъв. С него щеше да си отиде и „Тредстоун Седемдесет и едно“. Джейсън се затича по-бързо, пъхна ръка в джоба си и сграбчи тежкия пистолет.
Воините на Карлос вече бяха на няколко метра от него и сега бързаха да приключат по-скоро екзекуцията, преди обречената жертва да разбере какво става.
— Медуза! — изрева Борн, без да знае защо крещи това име, а не името на Д’Анжу. — Медуза, Медуза!
Д’Анжу извърна глава и по лицето му се изписа шок. Шофьорът на черната кола се извърна и насочи оръжието си към Джейсън, а другият продължи да се придвижва към Д’Анжу с оръжие, прицелено в бившия рейнджър от „Медуза“. Борн се хвърли вдясно, извади оръжието си и го подпря с лявата ръка. Стреля безпогрешно; насочилият се към Д’Анжу се огъна и краката му се подкосиха като парализирани; той се свлече на паважа. Над главата на Джейсън изсвириха два куршума и се удариха в нещо метално зад него. Той се изтъркаля наляво и отново насочи оръжието си към втория. Натисна спусъка два пъти; шофьорът изкрещя, от устата му бликна кръв и той се свлече.
Тълпата изпадна в истерия. Мъже и жени се разпищяха, родители прикриха децата си, други хукнаха нагоре по стълбите към вратите на Лувъра, докато междувременно пазачите се опитваха да излязат навън. Борн се изправи на крака и се огледа за Д’Анжу. Възрастният мъж се бе скрил зад блока от бял гранит и в момента масивната му фигура се показваше ужасена иззад убежището. Джейсън се затича през паникьосаната тълпа, пъхайки пистолета в колана си и разблъсквайки истеричните тела, застанали между него и човека, който можеше да му даде отговорите. „Тредстоун“! Тредстоун!