Прелестни създания

— Макон, поласкана съм, обаче чух, че съм изпуснала тържеството. Рожденият ден на дъщеря ми. Но няма значение. Ще наваксаме, предстои ни Призоваването. Остават два часа и това вече няма да го пропусна за нищо на света.

— Ще бъдеш разочарована, защото не си поканена.

— Жалко. Но аз се самопоканих, а има и още някой, който умира да те види. — Сарафина се усмихна и щракна с пръсти. Внезапно, по същия ненадеен начин, както се появяваше Макон, от мрака изникна друг мъж; облегнат на едно дърво.

— Хънтинг? Откъде те изкопа Сарафина?

Мъжът изглеждаше като Макон, но по-висок и по-млад, с права смолисточерна коса и същата бледа кожа. Но докато Макон приличаше на южняшки джентълмен от друга епоха, този човек беше абсолютно модерен. Облечен изцяло в черно, с пуловер, дънки и кожено яке, тип „бомбър“ — истинска филмова звезда, която можеш да видиш на корицата на някой таблоид. Но едно се набиваше на очи. Той също беше Инкуб, и то не от добрия вид — ако въобще имаше нещо такова. Каквото и да беше Макон, Хънтинг беше нещо различно.

Мъжът докара някакво жалко подобие на усмивка и започна да обикаля около Макон.

— Братко. От дълго време не сме се виждали.

Макон не отвърна на усмивката му.

— Недостатъчно дълго. Не съм изненадан, че си в нейната компания.

Хънтинг се изсмя грубо и силно.

— А с кого очакваш да бъда? С дружинка светли чародейци като теб ли? Направо е абсурдно — да вярваш, че можеш просто така да се отвърнеш от това, което си. От семейното си наследство.

— Направих своя избор, Хънтинг.

— Избор? Така ли го наричаш? — Брат му се засмя отново, продължавайки да кръжи около Макон. — По-скоро е фантазия. Не можеш да избираш какво да бъдеш, братко. Ти си Инкуб. И независимо дали си решил да се храниш с кръв или не, все пак си създание на Мрака.

— Чичо Макон, това, което тя каза, вярно ли е? — Лена не прояви интерес към братската среща.

Сарафина се изсмя пискливо.

— Поне веднъж в живота си кажи истината на момичето, Макон.

Макон я погледна непреклонно.

— Лена, не е толкова просто.

— Да, но вярно ли е? Имам ли избор? — От мокрите й, завити на масури къдрици капеше обилно вода. Разбира се, Макон и Хънтинг бяха абсолютно сухи. Хънтинг се усмихна и запали цигара. Очевидно се наслаждаваше на ситуацията.

— Чичо Макон, вярно ли е? — настоя Лена.

Макон погледна към нея, въздъхна отчаяно и отклони очи встрани.

— Да, имаш избор, Лена, доста сложен избор. Избор с тежки последствия.

Внезапно дъждът спря. Въздухът застина. Ако това беше ураган, ние се намирахме в окото му. Знаех какво чувства Лена дори без да чувам гласа й в главата си. Щастие, защото най-накрая притежаваше единственото нещо, което винаги беше искала — възможността да избере собствената си съдба. Гняв, защото беше загубила единствения човек, на когото винаги беше вярвала.