Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Викаше ли ме? — попита Маркъс, докато влизаше в стаята, облечен в хирургическо облекло. Неподправената му усмивка и добро настроение моментално ме успокоиха. След като вече се бе върнал, не можех да си спомня защо го бях изритала.
— Кой е преместил проклетото легло? — Издържах с пъшкане поредната контракция. Леглото изглеждаше на мястото си, но това несъмнено беше илюзия, защото ми отнемаше цяла вечност да се добера до него.
— Матю — безгрижно рече Сара.
— Няма такова нещо! — запротестира той.
— При раждане стоварваме абсолютно всичко на главата на мъжа. Така майката не развива разни убийствени фантазии, а мъжете си припомнят, че не са в центъра на вниманието — обясни Сара.
Разсмях се и пропуснах надигащата се вълна от болка на следващата свирепа контракция.
— Мам... По дя... Мът... — Стиснах плътно устни.
— Няма да минеш през тази нощ без ругатни, Даяна — рече Маркъс.
— Не искам първото нещо на света, което ще чуят бебетата, да е някоя дълга и напоителна ругатня. — Сега си спомних причината да изгоня Маркъс. Беше подхвърлил, че съм твърде благопристойна насред агонията.
— Матю може да пее, при това силно. Сигурен съм, че ще успее да те заглуши.
— Мътните... по дяволите... боли — избъбрих и се превих. — Ако искаш да помогнеш, премести шибаното легло, но спри да ми възразяваш, задник такъв!
Отговорът ми беше посрещнат с потресено мълчание.
— Браво на момичето — каза Маркъс. — Знаех си, че го имаш в себе си. А сега да погледнем.
Матю ми помогна да легна на леглото, което бе лишено от безценното си копринено покривало и повечето завеси. Двете легълца бяха поставени до камината в очакване на близнаците. Взирах се в тях, докато Маркъс извършваше прегледа.
Дотук това бяха четирите физически най-досадни часа в живота ми. Напъхаха и извадиха от мен повече неща, отколкото бях предполагала, че е възможно. Изживяването бе странно дехуманизиращо, като се има предвид, че давах нов живот на този свят.
— Има още време, но нещата се развиват добре — заяви Маркъс.
— Лесно ти е да го кажеш. — Щях да го фрасна, но се беше настанил между бедрата ми, а бебетата бяха на път.
— Това е последният ти шанс за местна упойка — каза той. — Ако откажеш и се наложи да правим секцио, ще трябва да ти сложим пълна.
— Не е нужно да се правиш на героиня, ma lionne — обади се Матю.
— Не се правя на героиня — за четвърти или пети път му изтъкнах. — Нямаме представа как може да се отрази местната упойка на бебетата. — Спрях и изкривих лице в опит да блокирам болката.
— Не спирай да дишаш, скъпа. — Сара застана до мен. — Чу я, Матю. Не иска местна упойка и няма смисъл да се спори по въпроса. А сега, за болката. Смехът помага, Даяна. Както и съсредоточаването върху нещо друго.
— Удоволствието също помага — вметна Март и нагласи краката ми на матрака по такъв начин, че гърбът ми моментално се отпусна.
— Удоволствие ли? — объркано повторих. Март кимна. Погледнах я ужасена. — Нямаш предвид онова.
— Точно него има предвид — каза Сара. — Може невероятно да промени нещата.
— Не. Как изобщо можете да предлагате подобни неща? — Не можех да си представя друг така лишен от еротичен заряд момент. Изведнъж разходката ми се стори много добра идея и провесих крака през ръба на леглото. Стигнах само дотам, тъй като последва поредната контракция. Когато отмина, двамата с Матю се оказахме сами.
— Дори не си го помисляй — казах, когато ръцете му ме обгърнаха.
— Разбирам „не“ на поне двайсет езика. — Упорството му беше дразнещо.
— Да не искаш да ми баеш, или нещо подобно? — попитах аз.
Матю се замисли за момент.
— Охо. — Очаквах песен и танц за това колко свети са бременните жени и как той би изтърпял всичко заради мен. Изкисках се.
— Легни на лявата си страна и ще ти разтрия гърба. — Матю ме придърпа към себе си.
— Гърбът ми е единственото нещо, което ще разтриеш — предупредих го.
— Така разбрах и аз — отвърна той с още по-вбесяващ тон. — А сега лягай. Веднага.
— Това вече е повече в твой стил. Тъкмо започвах да си мисля, че са направили грешка и са ти сложили на теб упойката. — Обърнах се и наместих тялото си по неговото.
— Вещица — каза той и ме гризна по рамото.
Добре, че лежах, когато дойде следващата контракция.
— Не искаме да напъваш, защото не се знае колко време ще е нужно, а бебетата още не са готови да се родят. Минаха четири часа и осемнайсет минути от началото на контракциите. Могат да продължат още цял ден. Трябва да почиваш. Това е една от причините да настоявам да вземеш успокоително. — Матю започна да масажира с палци кръста ми.